Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "Живел агро" ООД със седалище в гр. Д., подадена чрез процесуалния представител адв. Ж., срещу решението, постановено по адм. дело №3361/2012г. по описа на Административен съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 12BG002007Н0000948/ 16.05.2012г. на Началника на Митнически пункт "Варна - Ферибот", с което на основание чл. 78, § 3 , чл. 32, § 1, буква "д" , " i "; чл. 35 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., чл. 4, § 5 от Регламент /ЕИО/ 2913/92
г., чл. 201, § 1, буква "а", чл. 214, § 1 чл. 215, § 1, първо тире, чл. 217, § 1 , чл. 221, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г.
, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на 54 847, 63лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 144, 99лв. и ДДС в размер на 995, 61лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обърнал внимание на факта, че с подаването на ЕАД за допускане на свободно обръщение (внос) във Варна, стоката е придобила статут на "общностна", поради което и жалбоподателят повече не е обвързан с доказване на размера на транспорта, осъществен на територията на страната и за него не съществува задължение да посочва в декларация за стойността на стоката – D.V.1. разходите за вътрешен транспорт, които да бъдат декларирани. Не било взето предвид, че условието на доставката е СFA, което означава условие на доставка "франко превозвача" – без включени транспортни разходи в стойността на стоката. Касаторът излага пространни оплаквания за неправилно обсъждане различните текстове от Сборник с текстове по митническа стойност на Коментара на Митническия кодекс, а и позоваването от Съда на чл. 164 от Регламент № 2913/92 счита за необосновано, тъй като изброените хипотези в него не съвпадат с настоящия случай – стоката не е транспортирана с един и същ вид транспорт, а превозът й е комбиниран (морски и ж. п.), нито единичната цена е франко местожителството на клиента, нито транспортът е безплатен. Изложени са подробни оплаквания, че съдебното решение е необосновано, тъй като при постановяването му съдът не е приложил правилно материалния закон и затова е достигнал и до погрешни правни изводи. Относно оплакванията за съществени нарушения на съдопроизводствените правила в касационната жалба се изтъква, че съдът не е обсъдил всички доводи на касатора, както и е санирал част от пороците на оспорения административен акт, без да има право да го прави. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на митническия орган за промяна на декларираната митническа стойност и определените за досъбиране публични задължения.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на МП "Варна – Ферибот" в депозирано писмено становище от юрск.Тодорова я оспорва, като иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – за неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е установил, че "Живел агро" ЕООД е вносител на сложен фосфатен тор (superfos) – 62500 кг от Узбекистан при режим "допускане за свободно обръщение за крайна употреба". Установил е, че вносът на процесната стока е заявен с посочения по-горе ЕАД. Установено е, че условието на доставката е CFA и че "Живел агро" ЕООД е сключил спедиционен договор с "Дискордия" АД. Прието е за установено, че съобразно представените към ЕАД документи, митническата стойност е определена, като в цената на стоката е включена стойността на транспорт в размер на 11 735, 92лв. съгласно представена проформа фактура № 0320000137/27.04.2012г. за международен железопътен транспорт с направление Озодлик - В. Ф..
Административният съд подробно е обсъдил извършения от митническите органи последващ контрол на данните, които са декларирани от жалбоподателя, като е приел, че по отношение на процесния ЕАД е осчетоводена фактура за транспортни разходи - № 0320001960/11.04.2012г. на стойност 11 091, 85щ. долара, които превишават отразената в ЕАД стойност по проформа-фактура № 0320000137/27.04.2012г – 11 735, 92лв. След установяване по счетоводни данни на отчетените разходи за транспорт на стоките по ЕАД, разликата над стойността на транспортните разходи, декларирана в ЕАД, е прибавена към действително платената цена за внасяните стоки на основание чл. 32, § 1, б."д", т."i" и § 2 от Регламент № 2913/92, като с обжалваното решение е извършена съответната корекция в митническата стойност и свързаните с нея допълнителни задължения за ДДС и мито по отношение на ЕАД № 12BG002007Н0000948/16.05.2012г.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, е определена стойността на транспортните разходи с жп вагони и общата стойност на транспортните разходи – 16 596, 01лева.
Съдът е възприел установеното от митническия орган, че стойността на международния транспорт е посочената в последната и осчетоводена фактура стойност, а не декларираната от дружеството по проформа фактурата и затова е приел, че митническата стойност законосъобразно е увеличена с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. Съдът се е позовал на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната – действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Направен е извод в обжалваното решение, че платеното възнаграждение на спедитора от купувача при клауза на доставката FCA следва да се включи в митническата стойност на вносната стока, а транспортните разходи, направени след пристигане на стоката на мястото на въвеждането на митническата територия на общността – гара Варна ферибот до местоназначението им – гара Добрич, не следва да се включват в митническата стойност, само доколкото са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена – чл. 33 от Митническия кодекс. В тази връзка съдът е обсъдил приложимите текстове от Коментар №5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), като по повод на това е счел, че за да бъде удовлетворено условието на даден елемент да е разграничен, е необходимо не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D.V.1, но когато е възможно, да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. В контекста на обсъжданите от съда текстове на Коментара е направен извод, че в процесния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, която е платена на спедитора и която включва, както неговата комисионна, така и разходите за международния транспорт.
Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Няма спор между страните по делото, че е осъществен внос на сложен фосфатен тор от Узбекистан, получател по който е "Живел агро" ЕООД, а декларатор на представения пред митническите органи ЕАД, посочен по-горе, е спедиторът "Дискордия" АД.
Спорни са транспортните разходи по проформа фактурата, представена при деклариране при вноса и осчетоводените при "Живел агро" ЕООД разходи за транспорт по другата фактура от 11.04.2012г.
Правилно първоинстанционният съд е обсъдил разпоредбите на чл. 29, § 1 и чл. 32, § 1, б."а", "i" и "d" от Регламент № 2913/92, определящи договорната стойност като действително платената или подлежаща на плащане стойност, както и отделните хипотези, включващи и други разходи, които се прибавят към стойността по чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. П. С. се е позовал и на разяснението, съдържащо се в чл. 164 от Регламент 2454/93 за прилагане на Регламент № 2913/92, който пояснява, че при прилагането на чл. 32, § 1, б."д" и чл. 33, б."а" от Регламент № 2913/92, когато стоките са превозени по един и същ вид транспорт до място извън мястото на влизане в митническата територия на Общността, транспортните разходи се изчисляват пропорционално на разстоянието, изминато извън и в митническата територия на Общността, освен ако на митническите органи се докажат разходите, които биха възникнали според общата задължителна тарифа на навлото за пренасяне на стоките до мястото на влизане в митническата територия на Общността.
Спорът в настоящия казус е дали са разграничени транспортните разходи по внасяне на процесната стока до територията на страната по смисъла на чл. 33, § 1 МКО. Без съмнение транспортните разходи за вътрешен транспорт не се включват в митническата стойност, но само при условие, че могат да се разграничат от другите разходи – аргумент от чл. 33, § 1, б."а" от Регламент № 2913/92. В този смисъл е и Решение от 15.07.2010 г. по дело С-354/09 г., а също и Решение от 05.12.2002 г. по дело С-379/00 на Съда на ЕС. Към момента на деклариране на процесната стока такова разграничение не е направено, въпреки че към момента на подаване на ЕАД са били издадени и налични всички цитирани и обсъдени от органите и съда фактури. Смисълът на чл. 33, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, че определени суми не се включват в митническата облагаема стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежаща на плащане цена, за да може въз основа на това разграничение да се извърши проверката на митническите органи по декларирания внос. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 62 от МК, съгласно която всички елементи формиращи стойността за облагане, вкл. и тези по чл. 33, § 1, б."а" от МК, следва да са известни на митническите органи при подаване на митническата декларация - в противен случай не би могъл ефективно да се осъществи контролът при приемането на декларацията. След като фактурата от 11.04.2012г. е била издадена към момента на ЕАД и е била редовно осчетоводена в счетоводството на получателя, именно непредставянето й при декларирането е попречило на извършването на въпросната проверка. Настоящият състав на касационната инстанция споделя и мотивите на административния съд и относно липсата на яснота относно размера на платената по вноса комисионна като косвен аргумент за липса на процесното разграничаване на транспортните разходи. Митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, въз основа на обективна преценка на фактите и при обосновани фактически изводи. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
Юрисконсултско възнаграждение за ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, тъй като в касационното производство тази страна не е била представлявана от юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2827 от 22.11.2012г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 3361/2012 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. П./п/ В. Ш.
С.П.