Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационни жалби срещу решение №1006 от 17.05.2010 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д.№3291/09 г.

С обжалваното решение е прогласен за нищожен РА №190900218/26.08.09 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Силистра, потвърден с решение №649/06.11.2009 г. на директора на дирекция „ОУИ”-Варна, в частта, с която на „СИЛВООД”АД са определени задължения по ЗДДС за м. 02.2007 г. в размер на 250 лева и лихви в размер на 76, 59 лева. С обжалваното решение също така е отхвърлена жалбата на „СИЛВООД”АД в останалата част. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 279, 37 лева.

Касационната жалба, подадена от дирекция „ОУИ”-Варна е насочена срещу частта от съдебното решение, с която РА частично е прогласен за нищожен. В тази касационна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу РА в тази й част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба, подадена от „СИЛВООД”ЕАД е насочена срещу решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА, както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, отмяна на РА и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост на касационните жалби. Прокурорът преценява като неоснователна жалбата на дирекцията и основателна жалбата на дружеството. Становището му е, че съдът е направил верни и правилни изводи, като е съобразил стабилността на АПВ, издаден на ревизираното лице за м. 02.07 г. при наличието на който ревизията за същия период е следавло да бъде по реда на чл. 133-134 ДОПК.

По касационната...