Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 181 от 08.11.2010 год. по т. д.№ 421/2010 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 227 от 12.05.2010 год. по т. д.№ 47/2010 год. на Варненския окръжен съд в обжалваната му от НАП част. С нея е определена началната дата на неплатежоспособност на “Супер Б. П. Ф. А. – 21.02.2008 год.

Производството по несъстоятелност е инициирано от “А. Б.”А.Е. в качеството му на кредитор по търговска сделка, предоставен и усвоен на 12.02.2008 год. банков кредит в размер на 1800000 евро. По реда и на основание чл. 629 ал. 3 ТЗ в производството са встъпили присъединените кредитори [фирма] и [фирма].

Приемайки, че длъжникът е неплатежоспособен, Варненският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност при условията на чл. 630 ал. 1 ГПК, определяйки начална дата на неплатежоспособността, датата на усвояване на кредита, предоставен от “А. Б.”А.Е. – 21.02.2008 год.

Въззивният съд е бил сезиран от НАП с искане за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособност, поради наличието на публичноправни задължения за периода 01.01.2007 - 31.12.2008 год., установени с Ревизионен акт на ТД-В., издаден на 27.03.2009 год. Въззивният съд е приел, че най-ранната дата, която би могъл да посочи въззивникът е 01.01.2007 год. (в жалбата тя не е конкретизирана), но към този момент не е било налице спиране на плащанията и към 30.09.2007 год. длъжникът е разполагал с бързоликвидни краткотрайни активи с оглед обслужване на текущите си задължения. Поради това е постановил, че началната дата на неплатежоспособност не следва да бъде променяна.

В депозираната касационна жалба се посочват основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК (отделно изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не е представено). Конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК и разясненията на т. 1 на ТР № 1/2010 год. не е формулиран. Изложена е тезата, че практиката на съдилищата при позоваването на критериите по Н.-13 за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна е противоречива.

Позоваването е на постановени при действието на ГПК отм. две решения на 3-членни състави на ТК на ВКС и на решения на ВТАС и на САС, поради което основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не е налице, доколкото те не съставляват задължителна съдебна практика.

Съдебният състав не счита, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради следното: Преди всичко коефициентите за ликвидност имат значение за определяне дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност и в цитираните от касатора решения, тези коефициенти действително са били предмет на обсъждане. В конкретния случай, обаче, състоянието на неплатежоспособност е безспорно и в частта за откриването и, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила. Висящ пред съдилищата е само спорът относно началната и дата.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение № 181 от 08.11.2010 год. по т. д.№ 421/2010 год. на Варненския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.