№ 60

[населено място], 09, 06, 2011год.

Върховният касационен съд на Р. България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:

Н. Х.

ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.

Е. М.

при участието на секретаря:Наталия Такева

изслуша докладваното от съдията: Ел. Ч.

гр. дело № 838/2010 година.

С решение № 760/ 19.06.2009 г. по гр. д. № 208/2009 г. на Софийски апелативен съд e отменено решение № 68 от 14.12.2008г. по гр. д. №3522/06г. на Софийски градски съд и по същество са осъдени В. С. Б. и Ц. И. Б. да заплатят солидарно на [фирма] – [населено място] сумата 25000лв., представляваща неустойка по чл. 17, ал. 1, изр. 2-ро от сключен между тях на 01.09.2003г. предварителен договор за учредяване право на строеж срещу извършване на строителство, заедно със законна лихва. Така постановения съдебен акт е влязъл в сила на 30.03.2010г. – с постановяване на определение по реда на чл. 288 ГПК по т. д. №1053/09г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

В. С. Б. и Ц. И. Б. и двамата от [населено място] са подали молба с искане за отмяна на така постановения от САС съдебен акт, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, като са поддържали, че били налице влезли в сила съдебни решения по един и същ правен спор, тъй като с решение по гр. д. 2062/04 на Софийски апелативен съд между същите страни и по искане, идентично, според молителите, с описания по-горе правен спор, след отмяна на решението на първостепенния съд, по същество е бил отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] против В. Б. и Ц. Б. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ГПК - за заплащане на сумата 25000лв. – договорна неустойка за неизпълнение на задължението за учредяване право на строеж в полза на ищеца. Иска се отмяна на решение № 760/ 19.06.2009 г. по гр. д. № 208/2009 г. на Софийски апелативен съд и оставяне в сила на решението по гр. д. 2062/04г. на САС. Излагат се и доводи за неправилност на решението, чиято отмяна се иска.

Ответникът по молбата за отмяна- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. К. е на становище, че не е налице соченото основание за отмяна, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, освен това, че подадената молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е и недопустима, тъй като е налице влязло в сила определение на САС, съгласно което е установено, че спорното материално право по двете сравнявани производства не е идентично.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК,предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. В разглеждания случай, производството по гр. д. 203/04г. на Софийски градски съд, приключило със соченото като противоречиво постановено на решението, чиято отмяна се иска, решение на Софийски апелативен съд е било образувано по искова молба на [фирма] – [населено място] против В. Б. и Ц. Б. и е имало за предмет иск за присъждане на неустойка по чл. 17, ал. 1, пр. 1-во от сключения между страните предварителен договор от 01.09.2003г., произтичащ от отказа на ответниците по иска – физически лица да учредят право на строеж по нотариален ред. Като основание, очертаващо правопроизводящия факт за търсеното обезщетение е посочено това, че ответниците са упражнили право на едностранно прекратяване на договора, което волеизявление съдържа и отказ от изпълнение на задължението по него. Макар и първостепенния съд да е уважил така предявения иск, както бе посочено вече въззивната инстанция след отмяна на неговото решение е постановила отхвърлянето му. Решението, чиято отмяна се иска и което се сочи като идентично на разгледаното е постановено в съдебно производство, образувано по искова молба на [фирма] [населено място] срещу В. Б. и Ц. Б. с предмет дължимост на неустойка по чл. 17, ал. 1, изр. 2-ро от сключения между страните на 01.09.2003г. предварителен договор в хипотеза на невъзможност за учредяване на право на строеж в полза на дружеството по причина, за която физическите лица отговарят – а именно отчуждаване на вещното право в полза на трето, чуждо на процесната облигаторна връзка лице.Този иск, при изрично очертаване на предмета на спор и в диспозитивната част на акта е уважил въззивният съд, след отмяна на решението на първоинстанционния. Следва да се отбележи от фактическа страна и това, че при завеждане на спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, дружеството ищец изрично е посочило още в исковата молба за развилото се производство по гр. д. 3622/06г. на СГС, както и че въпроса за идентитет между обсъжданите производства е бил предмет на разглеждане по реда на инстанционния контрол, упражнен от състав на Софийски апелативен съд с определение №21 от 17, 03.2008г. по ч. т. д. №37/08г., с което е мотивирал липсата му. Това определение, обаче не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което е и ирелевантно спрямо производството по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и не обуславя неговата недопустимост, както неправилно счита ответника по молбата.

При тези фактически данни се налага извод, че не е налице обективно тъждество между разглежданите по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК производства, тъй като макар и между същите страни и с оглед неизпълнение на един и същ предварителен договор, те имат за предмет различни претенции, произтичащи от неговото неизпълнение – в единия случай основание за търсената неустойка е предвидената в чл. 17 пр. 1-во хипотеза, при която собствениците на терена отказват да учредят право на строеж в полза на съконтрахента си, а в другия случай е очертаната в пр. 2-ро на чл. 17, различна хипотеза – а именно – на дължимост на неустойка, поради това, че учредяването на право на строеж е станало невъзможно по причина, за която отговарят собствениците на терена - упражнено от тях правно действие по отчуждаване на вещното право в полза на трето лице. Или не е налице идентитет на претенциите, което налага извод за неоснователност на молбата за отмяна, тъй като не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ирелевантни към настоящето производство са доводите на молителите свързани с неправилност на решението, чиято отмяна се иска, тъй като тази преценка се осъществява само по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан с постановяване на определението на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І т. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ

молбата на В. С. Б. и Ц. И. Б. и двамата от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение решение № 760/ 19.06.2009 г. по гр. д. № 208/2009 г. на Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: