Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „К"ЕООД; за 2008 г. със сума в размер на 510 459.38 лв., представляваща отчетени разходи по 16 броя фактури, издадени от "Емпая" ЕООД и фактура № 8/13.02.2008 г. от "Дес Ай Интергруп" ЕООД, за 2009 г. със сума в размер на 64 200.00 лв., представляваща отчетени разходи по два броя фактури, издадени от ЕТ "С. А. - С. А.“.
По отношение на данъчен период 2006 г. основанието за увеличение на ФР е чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. . Съгласно цитираната разпоредба размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат (счетоводна печалба/загуба) от отчета за приходите и разходите (печалба или загуба) се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV на същия закон. В чл. 14, ал. 1 от глава първа на посочения раздел на ЗКПО отм. е регламентирано, че когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки, като в чл. 15, ал. 2 от същия раздел се посочва, че в случаите по чл. 14, когато резултатът за отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези търговски и финансови взаимоотношения или от тези сделки.
След като процесните фактури не отразяват реално осъществени доставки, то това означава, че отчетените разходи по тях не следва да бъдат признати за данъчни цели.
По отношение на другите данъчни периоди - 2007г., 2008 г. и 2009 г. увеличението на ФР е съобразно нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Както е установено в частта по ЗДДС, не са налице доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки по фактурите, издадени от "Емпая" ЕООД,"Дес Ай Интергруп" ЕООД и ЕТ "С. А. - С. А.“. Следователно, приспадане на разходи по фактури за сделки, по които липсват реални доставки, правилно са квалифицирани като сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчното облагане, защото не могат да се признават разходи, срещу които липсва насрещна престация, т. е. приложимо е основанието по чл. 16, ал. 1 от ЗКПО.
От друга страна, както е посочено в обжалвания съдебен акт, решаващият орган е приел наличието и на друго допълнително основание за увеличение на ФР - липсата на документална обоснованост на посочените разходи. Според ЗСч, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена. Счетоводният документ в настоящия случай – фактури, съответства на изискванията на ЗКПО и на ЗСч, но не отговаря на второто нормативно изискване – да отразява вярно стопанската операция. На базата на подробно обсъдената липса на реалност на доставките, обосновано е прието, че в случая действително не е налице съответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурата и действителната стопанска операция.
В резултат на увеличението на ФР за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. с горепосочените суми е определена данъчна основа за облагане по реда на ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ, като Административен съд В. Т., ІV състав не е установил основания за промяна на определения с РА данък по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за посочените периоди и определените лихви за забава, както и относно определените лихви за забава за невнесени авансови вноски.
Неоснователна се явява касационната жалба и в частта относно присъденото в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 141.22 лева. Същото е определено съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес по делото, като първоинстанционният съд е посочил, че размерът на юрисконсултското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото / с оглед прилагането на отделни материални данъчни закони – ЗДДС отм. , ЗДДС, ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ/ и извършените процесуални действия по разглеждане на спора. Така описаните съображения изцяло се споделят от касационната инстанция, като не са налице основания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в по-нисък размер.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба се явява неоснователна по наведените в нея основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
Направените искания за присъждане на разноските и от двете спорещи страни са неоснователни – това на касатора с оглед изхода на спора, а това на ответника – с оглед присъденото му в първата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 161, ал. 1 от ДОПК .
Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №218 от 09.05.2013 г. по адм. дело № 531/2012 г. на Административен съд В. Т., IV състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Ч. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Р./п/ В. П. В.П.