Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на "К. Б. М." ЕАД против решение № 357/ 08.04.2009 г. на Комисия за регулиране на съобщенията, с което е издала разрешение № 01399/08.04.2009 г. за ползване на индивидуално ограничен ресурс - номера за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна мрежа, с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и предоставяне на обществена телефонна услуга и всички услуги, включени в стандарта GSM и/или UMTS на "К. Б. М." ЕАД, с искане за обявяване на нищожността му в частта, с която се приемат т. 1 и т. 2 от Раздел "Изисквания за качество на услугата" от Приложение № 2. В жалбата се релевират доводи за издаване на административния акт в нарушение на изискванията за форма, неспазване на административнопроизводствените правила и при липса на матерална компетентност на КРС да наложи оспорените стандарти за качество на услугата.

Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и предвид отсъствието на преклузивен срок за оспорване на валидността на обжалвания акт. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

С решение № 357/08.04.2009 г. КРС е издала на жалбоподателя разрешение № 01399/08.04.2009 г. на основание § 9, ал. 3 от Закона за електронните съобщения.

Процедурата по § 9, ал. 3 от ЗЕС се прилага по отношение на операторите, които към влизането в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, а този закон определя, че осъществяваните от тях електронни съобщения са свързани с издаване на разрешение. При тази хипотеза комисията служебно издава съответното разрешение в 6-месечен срок от влизането му в сила. Твърденията за нищожност на оспореното...