Образувано е по касационна жалба на П.И, М.И и К.И, първите двама лично и заедно с третия като правоприемници на починалия касатор Л.И, всички от гр. С., против решение №3019 от 04.05.2018г. постановено по адм. дело №10919/2016г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК.
В с. з. касаторите, чрез пълномощника им - адв.. С, поддържат касационната жалба и молят за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът: главен архитект на Столична община /СО/, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответниците: В.В, Б. Бургерт и Ц.Д, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Ответникът: "Общинска банка" АД, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Симеонова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът: "Роси" ЕООД, чрез процесуалния му представител - адв.. Т, поддържа становище за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на обжалване пред АССГ е Заповед №РA-50-447/08.07.2016г. на главния архитект на СО, в частта, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на м.НПЗ "Искър-юг", кв. 25А, за образуване на нов УПИ IX - 2157- "за склад и малко предприятие" по имотните граници на ПИ с идентификаткор 68134.1506.2157. Предметът на обжалване, в посочената част, е на основание определение №11516/03.10.2017г. по адм. д.№10370/2017г. на Върховен административен съд, 2-ро отд., имащо задължителна сила за първоинстанционния съд.
Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че заповедта, в оспорената й част, е законосъобразна, като издадена от компетентен орган / при условията на делегирани права/, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Установил е, че оспорения проект за изменение на ПУП-ПР предвижда изменение на границите на УПИ VIII-61 и УПИ IX-61, като се създават нови УПИ VIII - 2158 и УПИ IX-2157 по границите на поземлени имоти с идентификатори накрая 2157 и 2158 по КККР на СО, от 2012г, изм. 2014г. Това изменение, според съда е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което изисква прокарване на регулационните по имотните граници на ПИ 2157, което е спазено. Тези граници съвпадат с имотните граници на съседния ПИ 364 /собственост на оспорващите/ от юг и изток, но не съвпадат с регулационните на УПИ VII-364 по ПУП-ПР от 2005г., който план не е приложен, от което е направил извод, че тези регулационни граници правилно не са съобразени като имотни. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Спрямо допуснатия предмет на обжалване правилни са изводите на съда, че изменението на ПУП-ПР на м.НПЗ "Искър-юг" кв. 25а, относно новообразуван УПИ IX - 2157, е на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разпоредбата предвижда изменение на действащия ПУП-ПР по отношение на имот/и, на които регулационните граници не съвпадат с имотните по одобрената за територията КК или по нейното изменение.
В тази връзка за преценка законосъобразността на заповедта е важно да се установи коя е действащата за урегулираната територия КК за поземлени имоти 2157, 2158 и 364, както и регулационните граници на новообразуван УПИ IX, кв. 25а м."НПЗ "Искър-юг" минават ли по имотните граници на ПИ 2157, за който е отреден.
От данните по делото е установено, че действащата към момента на оспореното изменение на ПУП-ПР кадастрална карта е тази одобрена със заповед №РД-18-27/03.04.2012г. на ИД на АГКК, част. изменена със заповед от 04.06.2014г. на началника на СГКК-София. И трите имота са част от тази КК. С решение по адм. д.№7060/2012г. на АССГ /стр. 131/ е отхвърлена жалбата на настоящите касатори срещу КК от 2012г., в частта на южната, западната и източната граници на ПИ 364, и в тази част КК е влязла в сила. Процесното изменение на плана за регулация е изработено върху тази кадастрална карта, на основание заснетите имотни граници на ПИ 2157 с южната, западната и източна граници на съседния му ПИ 364 и с имотната граница от север на съседния му ПИ 2158, съгласно графичната част на изменението-скица на стр. 40 и комбинираната скица на в. л. на стр. 672 от делото. При съвпадане на регулационните граници на новия УПИ IX с имотните граници на ПИ 2157, за който е отреден, е спазено изискването на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ за изменение на плана на това основание, а също и на чл. 115, ал. 2 и 3 ЗУТ.
В тази връзка неоснователно е оплакването в касационната жалба за несъответствие на границите на новообразувания УПИ IX-2157 с границите на съседния му УПИ VII-364. Оплакването би било основателно ако, регулационните граници на съседния УПИ VII-364 представляваха и имотни такива по действащата КК, в хипотезата на чл. 14, ал. 5 ЗУТ, т. е ако планът по който е създадено това УПИ е бил приложен. В случая обаче е установено, че ПУП-ПР от 2005г, по който е създаден този УПИ VII-364 не е приложен, поради което и регулационните му граници не са заснети като имотни в действащата КК от 2012г.,изм. 2014г. При разминаване на имотните с регулационни граници на съседния УПИ VII-364, правилно е прието, че органът дължи съобразяване само с имотните граници на ПИ 364 с процесния ПИ 2157, предвид основанието на извършеното изменение по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За одобряване на това изменение не е било необходимо съгласието на касаторите, което е относимо към друга хипотеза, която в случая не е налице.
С оглед на изложеното и предвид изводите на решаващия съд за отсъствие на други нарушения при одобряване на процесното изменение на ПУП-ПР, засягащо УПИ IX, които се споделят от настоящата инстанция, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход по спора, на ответника - "Общинска банка" АД, съобразно направеното искане, се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. На ответника "Роси" ЕООД, разноски не се дължат, тъй като направените такива за първата инстанция са присъдени с обжалваното решение, а за настоящата е представено само пълномощно на адв.. Т, без доказателства за реално извършени разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3019 от 04.05.2018г. постановено по адм. дело №10919/2016г. на Административен съд София-град, второ отделение, 32- ри състав.
ОСЪЖДА П.И, с ЕГН [ЕГН], М.И, с ЕГН [ЕГН] и К.И, с ЕГН [ЕГН], всички от гр. С., да заплатят на "Общинска банка" АД, общо и по равно сумата 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.