Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от на началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр. С. в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт Събев срещу Решение № 113/23.06.2020 г. по адм. дело № 73/2020 г. на Административен съд (АС) – Ловеч, с което по жалба на „Кимет“ ООД е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № № ФК-СЗ30-0033871/28.01.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. С., в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, и ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на „Кимет“ ООД деловодни разноски в размер на 550, 00 лева.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като постановен в противоречие с материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта не се съхранява свидетелството за регистрация на фискално устройство (ФУ), независимо от обстоятелството, че органите на НАП служебно могат да установят, че ФУ е регистрирано, поради което е налице неизпълнение на нормативно предписано поведение от страна на търговеца, представляващо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-18/2006 г.). В тази връзка излага, че регистрацията на ФУ и задължението свидетелството за неговото съхраняване в търговския обект са две различни основания по смисъла на Наредба № Н-18/2006 г. На следващо място счита за необосновани доводите на съда относно липсата...