Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, представен от юрисконсулт М.Х, срещу решение № 131/08.07.2020 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 461 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 246/22.08.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за пороци на формата на административния акт, водещи до унищожаемост. Изразява убеждение, че грешките в съдържанието на акта не са засегнали възможностите на адресата му да разбере основанието на дължимата такса. Обжалва първоинстанционното решение и в частта за разноските. Настоява да е направил своевременно възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатски възнаграждение. Изразява убеждение, че възнаграждението не е съобразено с фактическата и правната сложност на спора. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ.

Ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения АС Сливен АУПДВ № 246/22.08.2019 г. са установени в тежест на „Водоснабдяване и канализация Сливен“ ООД задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетен период 2018 г. по разрешително № 301036/26.09.2005 г., продължено с № РР-1080/27.09.2010 г., издадени от директора на БДИБР в размер 18 260.10 лева с лихви за забава 953.66 лева. Фактически основания за издаването на акта са разрешеното на адресата на акта водовземане по разрешителното от подземни води, както...