Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. М срещу решение № 219 от 22.05.2020 г. по адм. д. № 616/2019 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу решение №РД-02-36-1319/25.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма“Региони в растеж“ 2014-2020 г., с което по искането за междинно плащане по т. 1 не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 2 824 683, 98 лв.,, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и във връзка с чл. 79 от Общите условия /ОУ/ към сключения на 02.02.2018 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община М., по т. 2. не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 8 517, 60 лв., на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от АДБФП, по т. 3. не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 3 465, 00 лв., на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от АДБФП, по т. 4. не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 15 891, 24 лв., на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 23, ал. 2 от АДБФП, по т. 5. не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 43 559, 81 лв., на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1 от Общите условия към АДБФП.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводтвените правила и необоснованост. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност за договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение по представен списък.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. I. По т. 1 от решението на УО:

Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 2 824 683, 98 лв., отчетени в искането за междинно плащане, на основание чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и във връзка с чл. 79 от Общите условия към сключения на 02.02.2018г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община М..

В искането за допълнения/пояснения относно искането за междинно плащане е посочено, че не са представени в пълнота доказателства относно изпълнение на изискванията на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г - за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението включително за хората с увреждания. Следва да се представи становище от проектанта за осигурен достъп на хора с увреждания до всички етажи на сградата, както и осигурен достъп до входни и комуникационни пространства, помещения за общо ползуване и санитарни помещения за всеки етаж от сградите, следва да се представи изчерпателна техническа документация ведно със снимков материал. Не се твърди от страна на О. М, че са представени изискваните доказателства за всеки етаж от сградите, включително снимков материал.

В административния акт са изложени мотиви, че в насоките за кандидатстване по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ Приоритетна ос 1: „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г., Управляващият орган (УО) на ОПРР е заложил като задължителни изпълнението на мерки за осигуряване на достъпна среда, съгласно което всички проекти следва да включват мерки, насочени към подобряване на достъпа на хора с увреждания до сградите, в съответствие с изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. При обект на интервенция - учебни сгради, следва да се изпълнят изискванията на чл. 62, ал. 3, където е посочено, че за учебни сгради е необходимо да се предвиди най-малко по едно санитарно-хигиенно помещение на етаж.

Посочено е, че при преглед на представените документи към искане за междинно плащане, както и допълнително представените доказателства, е установено следното:

- За IV-то ОУ „И. В” - представените доказателства не доказват наличие на санитарно-хигиенни помещения, отговарящи на изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009 г., глава единадесета - „Санитарно-хигиенни помещения и други спомагателни помещения“, за всеки етаж и всяка сграда, както и осигурен достъпен маршрут до тях;

- За ПМГ „Св. К. О” - представените доказателства не доказват наличие на санитарно-хигиенни помещения, отговарящи на изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009 г., глава единадесета - „Санитарно-хигиенни помещения и други спомагателни помещения“, както и осигурен достъпен маршрут до тях.

За установяване на тези констатации на ръководителя на УО, по делото е назначена комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, която е извършила проверки на място. Както сочат вещите лица за лесно и удобно преодоляване на архитектурни бариери /ев. стълби/ се използуват стълбищни платформи за инвалидни колички и подемници, рампи и др. устройства.

Съгласно заключението на вещите лица по задача 1 от експертизата не е налице нито едно достъпно по смисъла на чл. 62, т. 3 от Наредбата санитарно-хигиенно помещение, което да отговаря напълно на изискванията на Гл. Единадесета от Наредбата и в двата обекта. Констатациите на вещите лица не са оспорени от жалбоподателя.

За IV-то ОУ „И. В”, вещото лице по техническата част е посочило, че се състои от пет тела, свързани с топла връзка - централен учебен корпус на три етажа с два сутерена ид. 48489.11.116.1 по КК на гр. М.. Физкултурен салон с ид. 48489.11.116.2 на един етаж. Учебен корпус с ид. 48489.11.116.3 на два етажа. Физкултурен салон с ид. 48489.11.116.4 на един етаж. Учебен корпус 48489.11.116.6 на един етаж. Вещото лице е установило, че в сгради учебен корпус на три етажа с ид. 48489.11.116.1 и учебен корпус с ид. 48489.11.116.3 на два етажа няма изградени рампи за достъп между първия и следващите етажи на сградите. За учебен корпус на три етажа с ид. 48489.11.116.1 е установено, че е изградена метална рампа с парапет /стационарна конструкция за преодоляване нивото от терена до първия етаж/, достъпът на лица с увреждания от първия до втория и от втория до третия етажи не е осигурен, а в учебен корпус с ид. 48489.11.116.3 на два етажа - такива липсват. За първия етаж е установено несъответствие на вътрешните разстояния в помещението, а за втория и третия етаж, че не монтиран паник бутон.

За ПМГ „Св. К. О”, състояща се от 4 етажа и сутерен, е установено, че в основната училищна сграда е налице достъп до помещенията по смисъла на чл. 62, т. 3 от Наредбата само за третия етаж от дворното пространство. Съгласно заключението на вещите лица не са налични достъпни помещения, отговарящи на Гл. Единадесета от Наредбата. Вещото лице е установило, че санитарно-хигиенните помещения, обозначени за инвалиди не са оборудвани със заключващ механизъм, свързан с паникбутон в нарушение на чл. 76, ал. 4 от Наредбата.

От това следва, че не са изпълнение изискванията на чл. 62, т. 3 от Наредбата, според които достъпът до помещенията и пространствата за общо ползване в училищните сгради се осигурява при спазване на следните изисквания: предвижда се най-малко едно достъпно санитарно-хигиенно помещение на етаж. Въпреки, че са налични помещения, които са обозначени, като такива за инвалиди, вещото лице по техническата част е установило, че не отговарят на изискванията на Гл. Единадесета от Наредбата.

На стр. 57, т. 10 от Насоките за кандидатстване, които на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ определят кои разходи са допустими, е предвидено, че всички проекти следва да осигуряват достъпна архитектурна среда и да бъдат съобразени с изискванията на Наредба №4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. На стр. 35, т. 5.3.2 от Насоките е предвидено, че всички проекти, насочени към строителство, ремонт и реконструкция на сгради следва да включват задължителна хоризонтална дейност „Подобряване достъпа на хора с увреждания в сградите на образователната инфраструктура“.

В чл. 79 от ОУ към АДБФП №РД-02-37-14/02.02.2018 г. е предвидено, че УО има право да не верифицира разходи, в случай, че те не отговарят на правилата в Насоките за кандидатстване, които предвиждат, че всички проекти, насочени към строителство, ремонт и реконструкция на сгради следва да включват задължителна хоризонтална дейност „Подобряване достъпа на хора с увреждания в сградите на образователната инфраструктура“.

Както правилно е приел съдът, констатациите на ръководителя на Управляващия орган за неизпълнени изисквания, квалифицирани в оспореното решение по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 79 от ОУ към АДБФП се явяват доказани и правилни, съответстващи на заключението на експертизата, поради което отказът за верификация по искането за междинно плащане - законосъобразен.

В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател, че наличието на одобрени по съответния в ЗУТ ред проекти, по които са изпълнени строежите, е достатъчно основание да се приеме, че липсва нарушение. Подписването на договор за БФП и изразяването на съгласие с неговите условия, с възникващо в последствие задължение за изпълнението им, е от обуславящо значение за преценката за допустимостта на разходите. Това произтича от разпоредбата на чл. 62, ал. 2, вр. с чл. 57, ал. 1, вр с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Отделно от това, експертизата е установила, че действително в проектите са заложени по едно санитарно - хигиенно помещение на етаж, но тези помещения не отговарят на изискванията на Гл. Единадесета от Наредбата, в каквото всъщност се състои нарушението по този пункт от решението на УО.

Както е посочено в административния акт, бенефициерът може да поиска тяхното повторно възстановяване в следващо искане за плащане след предприемане на необходимите мерки за осигуряване на достъпна среда и представянето на доказателства за това пред УО на ОПРР. II. По т. 2 от решението на УО :

Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 8 517, 60 лв., отчетени в искане за междинно плащане, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община М..

След преглед на представените документи към искането за плащане е установено, че в представения ППИСМР от 16.07.2018 г. за обект ЦДГ 7 „Приказен свят” - част „Архитектура“ по поз. 60 „Полагане битумна хидроизолация, три пласта“ и позиция 63 „Ламаринена шапка борд покрив“ са отчетени по-големи количества от заложените количества в КСС към договора за БФП по договор № BG16RFOP001-1.026-0001-C01-S-04 от 23.05.2018 г. с изпълнител ДЗЗД "Л. И 2016".

За установяване на това обстоятелство е поставена задача към комплексната експертиза, която да установи отчетени ли са по-големи количества от заложените количества в КСС към договора за БФП. Вещите лица са дали заключение, че и по двете позиции изпълненото и прието количество СМР е в повече от договореното, като в общ размер стойността на извършените в повече CMP-та възлиза на 7098.00 лева без ДДС или 8517.60 лева с ДДС, което напълно съвпада с изводите от проверката на УО.

При това положение констатациите на ръководителя на Управляващия орган за наличие на нарушение, квалифицирано в оспореното решение по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, се явяват доказани и правилни, поради което отказът за верификация по искането за междинно плащане - законосъобразен. Нормата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ предвижда, че не са допустими за верификация промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%. Видно е от таблица 1 на стр. 7 от заключението на вещото лице, че разликата между договореното и изпълненото и поискано за верификация и по двете позиции количества СМР е повече от 15%, което по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ представлява недопустим разход /сравнение между колони 3 и 4 от таблица 1/.

III. По т. 3 от решението на УО :

Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 3 465 лв., отчетени в искане за междинно плащане, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община М.. По отношение на поисканата в Приложение 11.21 сума за възстановяване в размер на 2 887, 50 лв. без ДДС /3 465 лв. с ДДС/, неверифицирана в предходно искане за междинно плащане № 03/24.08.2018 г. сумата отново не е верифицирана по искането за плащане, тъй като са актувани и платени по-големи количества от одобрената КСС към работния проект. Квалификацията на нарушението е, както и по т. 2 от Решението, като засяга поз. 59 „Армирана изравнителна замазка по плосък покрив”, отразена в ППИСМР от 16.07.2018 г., част I Архитектура, обект „Основен ремонт на сградата на ЦДГ № 7 „Приказен свят” по договор за СМР № BG16RFOP001-1.026-0001-C01-S- 04/23.05.2018 г. с изпълнител ДЗЗД „Л. И 2016”.

По тази част от решението, вещите лица са дали заключение, което съответства на констатациите в решението на УО - налице е разлика между изпълненото и прието количество СМР, която е в размер на 1069.20 m2, а договореното е в размер на 904.20 m2, т. е. разликата е 165 m2, която възлиза в размер на 2 887, 50 лв. без ДДС /3 465 лв. с ДДС/.

При това положение констатациите на ръководителя на Управляващия орган за наличие на нарушение, квалифицирано в оспореното решение по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, се явяват доказани, правилни и законосъобразни, поради което отказът за верификация по искането за междинно плащане - законосъобразен. Това е така, тъй като нормата на чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ предвижда, че не са допустими за верификация промени в количествата на конкретна позиция от КСС над 15%. Видно е от таблица 2 на стр. 7 и 8 от заключението на в. л., че разликата между договореното и изпълненото и поискано за верификация и по двете позиции количество СМР е повече от 15 %, което по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от сключения на 02.02.2018 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ представлява недопустим разход /сравнение между колони 3 и 4 от таблица 2/.

IV. По т. 4 от решението на УО :

Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 15 891, 24 лв., отчетени в искане за междинно плащане, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ условия във връзка с чл. 23, ал. 2 от сключения на 02.02.2018 г. административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) между МРРБ и община М..

Основание е проверка на място в ЦДГ 7 „Приказен свят” по изпълнение на договор № BG16RFOP001-1.026-0001-C01-S-04 от 23.05.2018г. с изпълнител ДЗЗД "Л. И 2016", чийто резултати са обективирани в доклад от проследяваща проверка на място, извършена в периода 17-19.04.2019 г. и 23-24.07.2019 г. Установено е, че в част „Водопроводна инсталация“ и част „Соларни системи за БВГ“ има несъответствие между предвидените в инвестиционния проект и реално изпълнени СМР на обекта по конкретно посочени позиции.

Констатациите на проверяващите, отразени в доклада от проверка на място, извършена в периода 17-19.04.2019 г. и 23-24.07.2019 г. съответстват с констатациите на вещите лица в количествено и стойностно отношение. Доколкото от момента на проверката, проведена след постъпилото на 31.01.2019 г. искане на междинно плащане, до момента на проверката от вещите лица, изготвили заключението по настоящото дело, е изминал период от около 1 година, е допустимо бенефициерът да е отстранил някои от установените несъответствия между КСС и реално изпълнени СМР. Правилно съдът е приел, че предмет на изследване е обстоятелството, дали е налице действително констатираното в оспореното решение фактическо положение към момента на издаването му, а именно налице ли е несъответствие на база документално сравнение в строителните протоколи за извършени и приети работи и заложените такива в КСС. Наличието на отстраняване на конкретни несъответствия към момента на изготвяне на заключението по делото е ирелевантно за настоящия правен спор, тъй като се касае за искане за междинно плащане, което е придружено със съответните удостоверителни документи за извършените и подлежащи на разплащане дейности към датата на съответното искане за плащане. Отстраняването в последствие на несъответствия стои извън спора, поради което, констатираните от вещото лице подменени СМР по конкретни позиции, правилно не са взети предвид от съда. Материалната законосъобразност на отказа за верификация се преценява към датата на издаването му.

Констатциите на вещите лица, че вече са монтирани два бойлера от 120 лв. вместо от 80 л., че е монтиран трипътен вентил и че монтираните тръби от неръждаема стомана са с по - високо качество следва са се вземат предвид при последващо искане за плащане.

Доколкото няма разлика между констатациите на вещите лица при документалните проверки с тези на ръководителя на УО, решението на УО и в тази част е правилно и обосновано.

Нарушението е квалифицирано по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 23, ал. 2 от сключения на 02.02.2018 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община М.. Чл. 23, ал. 2 от АДБФП предвижда, че в случай, че е извършена промяна/ замяна на определен вид материал в конкретна позиция от КСС, то тя е допустима, само в случай, че качеството/техническите характеристики са по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или по-ниска. В случая се установяват неизвършени приети СМР, чиято стойност е поискана за верификация и извършване на такива с по-ниски технически характеристики. Това на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 23, ал. 2 от сключения на 02.02.2018 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община М. прави поисканите за верификация разходи недопустими.

V. По т. 5 от решението на УО :

Не е извършена верификация и плащане на разходи в размер на 43 559, 81 лв., отчетени в искане за междинно плащане, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1 от Общите условия към сключения на 02.02.2018 г. Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между МРРБ и община М.. При направени измервания от представители на УО на ОПРР по време на извършени проверки на място в периода 17-19.04.2019г. и 23-24.07.2019 г., са установени разлики между актуваните количествата в протоколите за приемане на извършени СМР и реално изпълнените СМР в размер на 36 299, 84 лв. без ДДС /43559, 81 лв. с ДДС/ по конкретни позиции от КСС за обект за обект ЦДГ 4 „Калинка” по договор № BG16RFOP001-1.026-0001-C01-S-01 от 18.05.2018 г. с изпълнител Сдружение "ДГ Калинка 2017" и за обект ЦДГ 7 „Приказен свят” по договор № BG16RFOP001-1.026-0001-C01-S-04 от 23.05.2018 г. с изпълнител ДЗЗД "Л. И 2016".

Съгласно чл. 84 от УО към АДБФП, в случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от раздел XIII от УО към АДБФП, УО не го одобрява/верифицира. В чл. 81, ал. 1 от ОУ към АДБФП е предвидено, че УО извършва проверка/верификация на декларираните разходи в искането за междинно плащане, което включва документална проверка на разходи, изпълнени по проекта, включително и чрез проверка на място, като проверява едновременно посочени в същия член обстоятелства, сред които и действителността на извършения разход и дали са представени доказателства за реално изпълнение на същия. В случая УО е извършил проверка дали е налице съответствие между актуваните количествата в протоколите за приемане на извършени СМР и реално изпълнените СМР по конкретните позиции за посочените обекти, като са посочени и несъответствията, които са установени. Разликите са остойностени, като същите се явяват размера на отказаните за верифицирани суми по т. 5 от решението.

За установяване на обстоятелството дали са налице различия между актуваните количества в протоколите за проверка на извършените CMP и реално изпълнените CMP по визираните в решението позиции, съдът е поставил задача към комплексната експертиза, която е установила, че посочените в решението разлики са действителни. В таблица 4 и таблица 5 на заключението е извършено сравнение между количествата актувани СМР и реално извършените по конкретните позиции, като вещите лица са посочили, че констатациите им от проверките на място по процесиите позиции са идентични с установените в доклада от проверки на място на УО на ОПРР. При това положение следва, че констатациите в т. 5 от решението на ръководителя на УО се явяват правилни, а отказа за верификация на съответните суми по т. 5 от решението -законосъобразен.

Доколкото комплексната съдебно - техническа и икономическа експертиза съвпада с констатациите в решение №РД-02-36-1319/25.11.2019 г. на ръководителя на УО на ОПРР, то правилно съдът е приел, че е установено съществуването на фактическите основания, посочени в решението на УО и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Като е отхвърлил жалбата на община М., съдът е постановил правилно и законосъобразно решение.

Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят разноски по делото, за изплащането на които са представени доказателства. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е основателно, претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 48 589, 42 лв., а с оглед общата стойност на отказаната за верифицрана сума 2896117, 93 лв. адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 18 218, 35 лв., с ДДС 21862, 02 лв., каквато сума е присъдена от първоинстанционния съд, поради което тази сума ще се присъди за адвокатско възнаграждение и в касационното производство.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 от 22.05.2020 г. по адм. д. № 616/2019 г. на Административен съд Монтана.

О. О. М да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноски по делото в размер на 21862, 02лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.