Определение по т. д. № 1357/14г., ВКС, ТК, І-во отд.

Определение по т. д. № 1357/14 г., ВКС, ТК, І-во отд.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103

София, 12.02.2015 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА

Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 1357 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] против въззивно решение № 15 /14.01.2014 г. по в. т. д. № 1398/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено в обжалваната му част първоинстанционното решение № 192/10.08.2012 г. по гр. д. № 94/2012 г. на Кърджалийски окръжен съд и е оставен без разглеждане предявеният от жалбоподателя срещу [община] иск с правно основание чл. 424 ГПК за сумата 284143, 30 лв., съставляваща договорна неустойка, присъдена в полза на [община] с издадена по ч. гр. д. № 391/2009 г. на Кърджалийски районен съд Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за порочност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по няколко въпроса: „Представлява ли едно съдебно решение, което установява факти, имащи значение за вземането по издадената заповед по реда на чл. 417 от ГПК ново обстоятелство...