О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5076

гр.София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр. д.№ 1378 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „СОЛИС“ ЕООД, чрез адв.П. С. от АК–Пловдив, срещу решение № 1617/20.12.2023г. по в. гр. д.№ 2717/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 3590/04.08.2023г. по гр. д.№ 17914/2021г. на Районен съд Пловдив и са отхвърлени искове на „СОЛИС“ ЕООД против Д. Д. Г., на основание чл.422 ГПК, вр. с чл.266 и чл.86 ЗЗД, да се признае съществуване на вземане за 7910 лева - остатък от възнаграждение по договор за изработка от 17.09.2019 г., с лихвите за забава от 31.03.2020г. до 04.11.2020г. в размер на 468,01 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14617/2020г. на РС Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 05.11.2020 г., до изплащането на сумата.

Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че то е очевидно неправилно и са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1/ „Може ли да се приеме като достоверно заключението в съдебно-техническата експертиза, когато огледът на място и констатациите на вещото лице са изложени след период от 2 години и 8 месеца, като се вземе предвид, че в същия обект са извършени СМР, което е оказало влияние върху точното изпълнение...