О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4397
София, 03.10.2024 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Христова гр. дело № 1395 по описа за 2024г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от Ц. С. Х., чрез адвокат Ж. К., срещу въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд №21/25.01.2024г. по в. г.д.№702/2023г. в частта, с която след частична отмяна на решение №1088/13.10.2023г. по г. д.№1721/2023г. на Районен съд – Пазарджик е отхвърлен предявения от касатора срещу „Областна дирекция Земеделие“ [населено място] иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 05.01.2023г. за сумата над присъдените 2 000лв. до претендираните 8 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.01.2023г. до окончателното изплащане.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдапроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат В. П., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика по въпросите за наличието на груба небрежност и за задължението на съда да разгледа и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Излага, че въпросът касаещ разграничението между грубата небрежност по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗДСл. и съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД е неотносим към произнасянето на въззивния съд, който при оценка поведението на пострадалата е отчел понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл.79, ал.2 от...