О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

София, 21.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение,

в закритото заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………………………………. и с участието на прокурора ……………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 2710 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК-във вр. чл. 613а, ал. 1 и 735, ал., т. 2 ТЗ.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 5519 от 27.VІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена против решение № 38 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 8.V.2014 г., постановено по т. д. № 107/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 10 на Сливенския ОС от 17.ІІ.2014 г. по гр. дело № 22/2011 г. С последното – на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 и чл. 736, ал. 1 ТЗ – е било прекратено пр-вото по несъстоятелност на сливенското [фирма] (в несъстоятелност), както и правомощията на синдика В. Хр. Ч., и е било разпоредено заличаване на д-вото в Търговския регистър.

Оплакванията на банката касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда по чл. 613 ТЗ: „за продължаване на действията по осребряване и разпределение на масата на несъстоятелността”. Инвокиран е довод, че „кредиторите, ако желаят производството по несъстоятелност да продължи, внасят нужните средства за необходимите разноски и така тези, за установяване на всички вземания на несъстоятелния длъжник,

...