О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32

София, 14.01.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

ч. т.дело № 3586/2014 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]– [населено място] против определение № 905 от 05.09.2014 г. по ч. гр. дело № 689/2014 г. на Хасковски окръжен съд.

Ответникът по частната касационна жалба - М. В. М. от [населено място], чрез пълномощника си - адв. Т. Ч. е на становище, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а по същество са развити доводи, че частната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение, касаторът е посочил, че с решение по т. дело № 161/2009 г. на ВКС било прието, че наличието или не на предхождащ неуспешно проведен пряк менителничен иск е правно ирелевантно за предявяване на иска по 534 ТЗ. Така страната е извела противоречие между разрешението, дадено от съда за недопустимост на предявения от него иск по 534 ТЗ и тази практика по следния въпрос: „Следва ли, за да е налице възможност за приносителя на запис на заповед да предяви специален иск по 534 ТЗ за неоснователно обогатяване, същият да не...