Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК,

Образувано е по частна жалба на Н. Д., Д. Ш., Д. П., Ю. П. и Д. К. против определение № 2385/ 30.09.2014 год. по ч. гр. д.№ 3204 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6484 / 12.05.2014 год. по т. д.№ 7530 / 2012 год. на СГС - ТО, VІ – 17 състав, за прекратяване на производството.Жалбоподателките оспорват правилността на постановеното определение, като излагат съображения по съществото на спора – предмет на прекратеното производство, за незаконосъобразност на взетите от ОС на Ч. „ П. и Н. 1938 „ от 30.09.2012 год. решения, Оспорват правилността на извода на въззивния съд, че вписването на решенията изключва правния им интерес от воденето на иска, поради вече извършена от регистърния съд преценка за тяхната действителност, респ. законност,

Ответната страна – Н.Ч. „ П. и Н. 1938 „ – оспорва частната касационна жалба, като не намира да е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий процесуалноправен въпрос, чийто отговор да е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение, които страната намира че се отнасят до липсваща, съгласно изискванията на чл. 15 ал. 5 ЗНЧ процесуалноправна легитимация на ищците, доколкото същите не съставляват 2/3 от членствения състав на ОС на читалището,

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване в хипотезата на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.

В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК страната не е формулирала конкретен правен въпрос в обосноваване допускането на касационното обжалване, което е достатъчно основание за недопускането му.По начало нито частната жалба, нито изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК в обстоятелствената си част съдържат доводи, свързани с действително решаващия мотив на въззивното определение, за неотговаряща на чл. 15 ал. 5 от ЗНЧ процесуална легитимация на ищците.Същите са атакували като неправилен, съпътстващия довод за липса на правен интерес, който и ако не би бил споделен, не би променил изхода на спора. Неформулирането на правен въпрос изключва необходимостта, а и възможността от произнасяне по допълнителния селективен критерий, но такъв не се явява и обоснован само с формалното посочване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.Няма спор в съдебната практика относно специалния характер на разпоредбата на чл. 15 ал. 5 ЗНЧ спрямо тази на чл. 25 ал. 6 ЗЮЛНЦ във връзка с чл. 30 ЗНЧ, досежно условията за субсидиарно прилагане на ЗЮЛНЦ,относно процесуалната легитимация на страната, предявяваща иск за отмяна решение на ОС на читалище, а именно: че с такава легитимация разполагат не по-малко от две трети от членовете на ОС на читалището.Изхождайки от по-малко от предвидения в закона брой членове искът е приет за недопустим, което е предпоставило и прекратяването на производството.Нормата на чл. 15 ал. 5 ЗНЧ не е неясна, непълна или противоречива и не е провокирала противоречива до момента съдебна практика, нито е обосновано основание за преодоляване на непротиворечива такава, с оглед изменение на закона или развитие на обществените отношения, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото, в съответствие със задължителните указания на т. 4 от ТР № 1 / 2010 год. по т. д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.

Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2385/ 30.09.2014 год. по ч. гр. д.№ 3204 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: