Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпили са касационни жалби от Маргаритка Д. К. и Г. Д. Б., както и от [фирма] срещу Решение № 446 от 30.09.2013 год. по т. д.№ 773/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.

С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на Маргаритка К. и Г. Б., апелативният съд е отменил Решение № 74/01.03.2013 год. по т. д№ 488/2010 год. на Старозагорския окръжен съд в частта с която е бил отхвърлен за сумата 24544.26 лв. предявеният от тях (при условията на частичност) иск за присъждане на тройния размер на възстановяване на щети от некачествено строителство, като им е присъдил тази сума. Уважил е до размера на 2217 лв. и акцесорния иск за забава при плащане на посочената сума. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част вкл. и в частта с която СтЗОС е отхвърлил искове срещу управителя на дружеството И. С. Ч. в качеството му на физическо лице. Отменил е първоинстанционния акт и в частта за разноските, присъждайки в тежест на [фирма] 2568.52 лв. и в тежест на Маргаритка К. и Г. Б. – 257.14 лв., посочвайки, че те се присъждат по компенсация.

В касационната жалба на [фирма] в се подържат основанията по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК – недопустимост (произнасяне plus petitum) и неправилност на въззивния акт в частта с която исковете срещу дружеството са уважени.

Представеното изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК в което се сочат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на два въпроса: 1./Допустим ли е иск срещу строителя за недостатъци и неизвършени СМР на общите части на сграда, предявени само от някои от собствениците на реално обособени обекти в сградата и ако е допустим, как следва да се определи размера на обезщетението – за целите общи части или съобразено с притежаваната от тях квота; 2./ Допустимо ли е при тълкуване волята на страните в правоотношение, реализирано през дълъг период от време, да се изхожда само от първоначалното и последното волеизявления на страните, без да се вземат предвид междинните изявления.

Маргаритка К. и Г. Б. обжалват решението в частта с която е потвърден първоинстанционния акт за отхвърляне на исковете срещу И. Ч..

В изложението им по чл. 284 ал. 3 ГПК се сочат основанията по т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на шест въпроса, които нямат характеристиката на правни такива, съгласно критериите, въведени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Първият от въпросите, посочени в изложението [фирма] също не отговаря на критериите на цитираното Тълкувателно решение. Формулировката му съставлява твърдение за недопустимост на въззивния акт, поради липса на активна материалноправна легитимация за част от предмета на спора, както и за произнасяне plus petitum. Вторият от въпросите е обусловен от тезата на дружеството, че след като възложителите ФЛ са приели и одобрили извършеното строителство, независимо от отклоненията от първоначалния проект, залегнал в предварителния договор, неоснователна е претенцията им за обезщетение, след сключването на окончателен договор. Този въпрос също е свързан с правилността на решението.

При извършената служебна проверка по допустимостта на въззивното решение в частта с която е присъден троен размер на разходите за отстраняване на недостатъците, настоящият състав констатира, че този иск е квалифициран от П. като иск с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД. Първоинстанционният съд е квалифицирал този иск по чл. 265 ал. 1 предл. 2 ЗЗД в който случай троен размер не се дължи и са от значение сроковете по чл. 264 ал. 2 ЗЗД. При двата иска е различен както обемът на търсената защита, така и правнорелевантните факти обуславящи основателността им.

Това налага допускане на касационен контрол по жалбата на [фирма] за проверка по допустимостта на въззивното решение в обжалвана от него част – т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Основания за допускане на касационен контрол по жалбата на Маргаритка К. и Г. Б. липсват.

Касаторът [фирма] ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 535.22 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване по жалбата на [фирма] срещу Решение № 446 от 30.09.2013 год. по т. д.№ 773/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на същото решение по жалбата на Маргаритка Д. К. и Г. К. Б..

УКАЗВА

на [фирма], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 535.22 лв. и представи вносен документ в едноседмичен срок от съобщението.

След

изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.