Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на регионален инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД "ИОКН") на Министерство на културата арх.М.М чрез процесуалния си представител юрисконсулт Страхилова против решение № 123 от 17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 777/2019 г. по описа на Административен съд - В. Т,с което е обявена за нищожна ПАМ,наложена по отношение И.И с [ЕГН],Б.Х с [ЕГН],Б.Н с ЕГН[ЕГН],Ю.Г с ЕГН [ЕГН] и Е.Г с ЕГН [ЕГН] във връзка с изпълнение на техни задължения, като собственици на имот в гр. В. Т, [улица], представляващ единична културна ценност във връзка с опазването и.Дадени са предписания за демонтиране на покрив и втори тухлен етаж, да се направи защитно покритие на останалата част от сградата, да се огради с плътна ограда, като се предприемат мерки за безопасност при събарянето и демонтажа, както и същите се извършат по проект.Разпоредено е да извършат архитектурно заснемане и да представят проект за възстановяване на сградата. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Счита, че съдът е направил неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 72, чл. 73 и чл. 192, ал. 1, т 2 б "а" от ЗКН и се е произнесъл по целесъобразността на мерките, а не по оспорването на законосъобразността им. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата против наложената принудителна административна мярка.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател в писмено становище, поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата – съответно - неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и писменото...