Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (комисията/КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя й, против решение № 1412 от 28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 9335 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Не оспорва факта, че И. Н. М. е изпълнявал публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от закона в периода от 12.12.2007 година. Счита, че комисията е имала правомощие по чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА да извърши проверката, въпреки че лицето не е извършвало публична дейност към 23.12.2006 година. Това тълкуване на закона ограничава приложното му поле и не отговаря на волята на законодателя. Сочи, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 21, ал. 2 от закона. Като задължителен реквизит на решението е изписването на текста "публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката" проверяваното лице. По аргумент от това следва, че е достатъчно лицето да е заемало длъжността по време на проверката, извършвана от комисията. Предвид изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата на И. М. Н..

Ответникът - И. М. Н., чрез адв. М., оспорва касационната жалба. В писмено становище по делото излага, че решението е правилно и то се основава на правилно приложение на материалния закон. Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) е влязъл в сила на 23.12.2006 г. и задължителното установяване на принадлежността към органите по чл. 1 от закона е към тази дата. Към този момент следва да е изпълнено изискването за заемане на публична длъжност. Изложените доводи за тълкуване на чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 от закона са неоснователни. Правомощието на комисията по чл. 26, ал. 1, т. 3 от закона е с времеви ограничения. Задължителното установяване на принадлежност не се извършва за лицата, заемали публична длъжност след влизането на закона в сила, ако не са заемали такава длъжност преди това.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Съдебният акт е постановен при правилна преценка на чл. 26, ал. 1, т. 3 от закона. Обосновано е прието, че в случая се отнася до лице, заемало длъжност след влизането в сила на закона, и за него е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1-3 и изброените в нея изисквания, които не са спазени. Това е основание за отмяна на административния акт на основание чл. 146, ал. 3 от АПК. Нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 е изрична и поставя законовата времева рамка за преценка дали са налице обстоятелствата за обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона и не може да бъде тълкувана разширително.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на И. Н. М. решение № 2-68 от 18.09.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел, че жалбоподателят не е заемал публична длъжност към деня на влизането в сила на закона - 22.12.2006 година. За да е налице законосъобразно установяване на принадлежността му към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и задължителното установяване на тази принадлежност, следва да е налице някоя от хипотезите на чл. 26, ал. 1 от закона. В противен случай по реда на чл. 27, ал. 1, т. 1-3 от закона някое от посочените в закона лица следва да е поискало писмено установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона, придружено с писмено съгласие на проверяваното лице. Обстоятелството, че законът е променен, не води до извод за противното поради това, че на изменението не е придадено обратно действие. Решението е правилно.

Обжалваното решение пред административния съд е постановено на 18.09.2012 година. В чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в редакцията му към ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 03.04.2009 г., законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължително. Първата хипотеза се отнася за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и Европейския парламент, кметове и общински съветници. Втората хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 2, се отнася за лицата, ЗАЕМАЛИ публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон (т. е. 22.12.2006 г.). За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност, е необходимо лицето да е заемало публична длъжност в този период от време. А дали една заемана в миналото длъжност е публична или не, следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т. е. към момента на влизането му в сила. Третата хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 3, касае задължително установяването на принадлежност относно лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизането в сила на този закон - 22.12.2006 година. Тоест има се предвид онзи кръг от лица, които преди и към момента на влизането в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА заемат публична длъжност или изпълняват публична дейност в смисъла, който е даден от законодателя. Четвъртата хипотеза е уредена в т. 4 на текста.

Редакцията на разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г., но това последващо изменение на закона не действа с обратна сила, както правилно е посочил съдът. Правомощията на комисията се извеждат от разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в редакцията й, действала към датата на издаването на оспорения административен акт. По делото няма спор по фактите и е ясно, че И. М. заема публична длъжност от 12.12.2007 г., поради което към влизането в сила на закона - 22.12.2006 г., не отговаря на изискването на закона за задължително установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от закона на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от с. з.

Доводите на касационния жалбоподател, че извежда правомощието си от задължителния реквизит на решението по чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са неоснователни. Този реквизит следва да се съдържа в решение, издадено в изпълнение на законовите изисквания, уредени в чл. 26, ал. 1 от закона.

Съдът е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1412 от 28.02.2013 г. по адм. дело № 9335 от 2012 г. на Административния съд - София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Б./п/ А. А. В.О.