С решение от 14.01.2009 г. по адм. д.№3360/2008 г. Административен съд софия - град е обявил за нищожна заповед №РД-03-003/15.02.2005 г. на областен управител на област С..
Решението се обжалва с касационни жалби от "Г"ООД София е на становище, че жалбите са неоснователни.
Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решениетода бъде оставено в сила.
Върховният административен съд обсъди касационните основания и прие за установено следното:
За да постанови посочения резултат, Административен съд София град е приел, че жалбата на Дивисима"ООД срещу заповед №РД-03-003/15.02.2005 г. на областен управител на област С. е допустима, тъй като засяга пряк правен интерес на дружеството. Приел е също, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган.
С посочената заповед е прехвърлено право на собственост на "Г"ЕООД, вписан с акт №27, том ІV , рег.№5381/2005 г. от същата дата.
Ответникът по касационните жалби "Д"ООД София е учредено с решение №238/17.02.2005 г. по ф. д.№102/2005 г. на ОС Враца, обн. в ДВ бр. 98 от 06.12.2005 г. На 01.09.2005 г. между "Д"ООД София и МРРБ е сключен договор за замяна, по силата на който дружеството придобива идеална част от недвижим имот и сграда, частна държавна собственост.
При тези данни незаконосъобразно и необосновано Адиминстративен съд София - град е приел, че "Дивисима" ООД София има правен интерес да оспорва посочената заповед на областния управител съгласно чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК.).
Към момента на издаване на оспорения административен акт ответникът по касационните жалби "Дивисима" ООД не е съществувал като субект на правото. Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно съдебно производство е съществуването на правосубектни страни. Процесуалната правосубектност е от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент...