Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 72 от 05.07.2021 г. по в. гр. д. № 356/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение № 260052 от 10.03.2021 г. по гр. д. № 748/2020 г. на Районен съд – Велинград. С първоинстанционното решение настоящият касатор е осъден да заплати на „Айрмед – 2008“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], следните суми: сумата от 20 942.52 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатеното възнаграждение по фактура № 1317/29.10.2015 г.; сумата от 20 463.30 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатеното възнаграждение по фактура № 1318/29.10.2015 г., и сумата от 21 586.50 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатеното възнаграждение за извършените услуги с механизация и натурални СМР по фактура № 1316/29.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от момента на завеждане на исковата молба – 24.09.2020 г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 18 300 лв., представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците за периода от 30.10.2015 г. до 24.09.2020 г., в това число: 6 000 лв. – лихва по фактура № 1317/29.10.2015 г., 6 000 лв. – лихва по фактура № 1318/29.10.2015 г., и 6 300 лв. – лихва по фактура № 1316/29.10.2015 г., както и разноски по делото.

В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакувания съдебен акт на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му, отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на разноски в полза на касатора за всички инстанции. Твърди се, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на което ответната община да дължи претендираното възнаграждение, поради нищожност на издадените заповеди от кмета на [община], с които на основание чл. 44, ал. 1, т. т. 1 – 2 и ал. 2 ЗМСМА се възлагат съответните строителни дейности. Сочи се още, че не е спазена предвидената в чл. 41, ал. 1 ЗОП отм., писмена форма при възлагане на конкретните дейности, нито е проведена задължителната процедура по чл. 14, ал. 4, т. 2 ЗОП отм., доколкото се касае за стойност на услугата и доставката над 20 000 лв. без ДДС, като общо дейностите, предмет на претенцията, са сходни по своя характер и не следва да се разделят, тъй като това противоречи на принципите на ЗОП. Счита, че независимо от възможността за възлагане на обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление по Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), при всички случаи е необходимо сключването на писмен договор за възлагането на дейностите, като предвидената писмена форма е форма за действителност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен следният правен въпрос: Необходима ли е писмена форма за действителност на договор за обществена поръчка, възникнал на основание чл. 65, ал. 2, т. т. 5, 9 и 10 от Закона за защита при бедствия /в редакцията му от 14.10.2011 г./ във вр. с чл. 90, ал. 4 и чл. 93, т. 2 от Закона за обществените поръчки отм. /в редакцията му към ДВ бр. 40/2014 г., в сила от 01.07.2014 г./. Поддържаната допълнителна селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е обоснована с решение по т. д. № 1107/2011 г. на ВКС, II т. о.

Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, с твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на императивната разпоредба на чл. 41, ал. 1 ЗОП отм., в противоречие с която е приел, че не е необходима писмена форма за действителност на договор за обществена поръчка.

Срещу касационната жалба е депозиран писмен отговор от „Айрмед – 2008“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, в който се твърди неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество се застъпва становище за правилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок. Поради това се преценява като процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав на Окръжен съд – Пазарджик изцяло е споделил фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и изразените от страните страновища, решаващият състав е приел за безспорно, че възложените дейности са извършени от ищцовото дружество и са приети от общината. Изложил е, че не е нобходима писмена форма за валидност на договор за извършване на услугата по изкопаване, превозване и полагане на земни маси между търговци, като в случая сключеният такъв между ищцовото дружество и общината, обвързва последната – помежду им са възникнали търговски отношения за извършване на услуги с механизация, след писменото им възлагане със заповеди №№ 926, 927 и 989 от м. юли 2015 г. на кмета на [община]; изпълнението на дейностите е констатирано и прието от общината и за последната е възникнало задължението да заплати стойността на извършените дейности по процесните фактури, ведно с обезщетението за забава; процесните фактури са осчетоводени в месеца, в който са издадени, като приходи от продажби по сметка 703, начисления в тях ДДС е включен в дневника за продажби и е внесен в бюджета; веманията съществуват като дебитни салда; в счетоводството на общината фактурите са осчетоводени, като задължението по тях е отразено в сметка „доставчици“, включени са в дневника за покупки и за начисления ДДС е ползван данъчен кредит.

С оглед дадената правна квалификация на предявените искове - чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 65 от Закона при защита при бедствия /ЗЗБ/, въззивната инстанция е счела за неоснователно възражението на ответника за недължимост на претендираните суми, тъй като издадените от кмета на общината заповеди за възлагане на работата били нищожни. Приела е за установено, че поради настъпила непроходимост на пътищата и за да бъдат ликвидирани щетите, нанесени от неблагоприятните атмосферни условия, е следвало да се отстранят паднали скални и земни маси и запълване на дупки – дейности, за които не се провежда процедура по ЗОП, а са предмет на регулиране от ЗЗБ. Кметът е лицето, оправомощено от закона, да възлага извършване на дейности по възстановяване на щети от неблагоприятни атмосферни условия, поради което издадените от него заповеди №№ 925, 926 и 989 от 2015 г. не са нищожни, а валидно са породили права и задължения както за изпълнителя „Айрмед – 2008“ ЕООД, на когото са възложени тези дейности, така и за ответната община – да заплати изпълнената работа.

Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения, като е приел, че в случая е налице договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, като същият е възникнал на основание чл. 65, ал. 2, т. т. 5, 9 и 10 от ЗЗБ /в редакцията от 14.10.2011 г/. във вр. с чл. 90, т. 4 и чл. 93, т. 2 от ЗОП отм. /в редакцията му към ДВ бр. 40/2014 г., в сила от 01.07.2014 г., действала за процесния период/. Сделката е квалифицирана като търговска съобразно чл. 286, ал. 1 ТЗ, като във връзка със срока за изпълнение на паричното задължение на общината, съдът е приложил нормата на чл. 303а, ал. 3 ГПК. Съдебният състав на Окръжен съд – Пазарджик е посочил, че съгласно цитираните разпоредби на ЗЗБ и ЗОП, възложителите могат да възлагат обществени поръчки чрез процедура на договаряне без обявление, когато е възникнала необходимост от предприемане на неотложни действия, породени от настъпване на изключителни обстоятелства, последиците от които не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на открита или ограничена процедура или на процедура на договаряне с обявление /чл. 90, ал. 4 от ЗОП отм., като в тези случаи не е необходимо нито мотивиране за избора на изпълнител, нито предварително уведомяване на последния. Решаващият съдебен състав не е възприел доводите на ответната община за приложимост на чл. 14, ал. 7 от ЗОП отм., предвиждащ писмена форма за действителност на договора, като е изтъкнал, че тази разпоредба касае други хипотези – тези по чл. 3, ал. 2 от същия закон във вр. с параграф 1, т. 8 от ДР на ЗОП отм., които не са предмет на делото. След като изработеното е било прието от страна на възложителя, от сформирана комисия, и приемането е обективирано в писмени протоколи, е изведен извод за дължимост на претендираните от изпълнителя суми.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:

Съгласно задължителните указания по приложение на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е направено ясно разграничение между общото селективно основание и предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение. Прието е, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение. Съблюдавайки даденото от двете колегии на ВКС тълкуване, в случая се налага извод, че формулираният от касационния жалбоподател материалноправен въпрос се отнася изцяло до правилността на постановеното от Окръжен съд – Пазарджик решение, в частта, с която са отхвърлени възраженията на общината за липса на валидно възникнало правоотношение между страните и съответно, за недължимост на претендираните от ищцовото дружество суми за изпълнените дейности по отстраняване на нанесени, в резултат на неблагоприятни атмосферни условия, щети на общински пътища, свързващи съответните населени места и махали в Община – Велинград. Въпросът обективира несъгласието на касационния жалбоподател с дадената от въззивния съд правна квалификация на исковите претенции, с изводите за приложимост на Закона за защита от бедствия, изключващ съответни процедури по ЗОП, както и със застъпеното от съда становище за неприложимост на разпоредби от ЗОП, на които се е позовала ответната община при въвеждане в процеса на възражението за нищожност на договора. Отъждествяването на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с общото основание за допускане на касационен контрол е недопустимо. При неустановяваване на основната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, за касационната инстанция не съществува задължение да преценява поддържаната допълнителна предпоставка, още повече, че решението на ВКС по т. д. № 1107/2011 г. касае друга процедура по ЗОП.

Не обуславя допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ от ГПК твърдението на касатора, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, въведена като самостоятелно основание за достъп до касация / ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г./, съставлява квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, установима от неговото съдържание, без необходимост от проверка за обоснованост и съотвествие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивната инстанция и за законосъобразност на извършените от нея съдопроизводствени действия. В случая не се установява обжалваното въззивно решение да е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика.

Водим от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 05.07.2021 г. по в. гр. д. № 356/2021 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: