Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. чрез адв. Т.К. от АК Пазарджик срещу решение №61 от 02.11.2021г. по в. гр. дело № 415/2021г. на Апелативен съд –Пловдив, с което потвърдено решение №260189 от 06.05.2021г по гр. д № 325/2020г на ОС Пазарджик. Отхвърлен е предявен от касатора иск по чл. 62, ал. 1 СК, насочен срещу съпругата на ищеца З. И. П. в хода на висящ бракоразводен процес, с конституиране на малолетната Р. Д., [дата на раждане] г по време на брака, за установяване, че ищецът не е баща на детето Р. Д.. Искът е приет за допустим при осъществен инстанционенен контрол с определение №260082/15.02.2021г по гр. д № 58/2021г на АС-Пловдив отменил преграждащо определение на първоинционния съд, като искът е разгледан е при указаната и посочена квалификация, тъй като се касае за оспорване на произход от съпруга на майката. Хипотезата на чл. 62, ал. 6 СК не е приложима, след като в случая се касае за асистирана репродукция с биологичен материал от съпруга на майката а не за асистирана репродукция от „непартньорски“ биологичен материал, при което за допустимостта на иска ще е от значение информираното съгласие и на съпруга. Въззивният съд е изтъкнал, че страните са в брак от 22.04.2018г сключен в К. и вписан в регистрите на Р.България като според посоченото в исковата молба, Д. два пъти (на 25.11.2018г и на 29.12.2018г) е давал биологичен материал за провеждане на процедура по асистирана репродукция в клиника, нах. се в [населено място], на територията на Северно - К. Т. Р.В обжалваното решение е изтъкнато неангажиране на доказателства за твърдението на ищеца че страда от заболяване, на практика изключващо възможността с негов генетичен материал да се извърши успешно процедура „ин витро”,като въззивният съд основал решаващите си изводи на заключението по назначената СМЕ,изготвено чрез изследване на ДНК при ищеца и детето, според което заключение 0, 9999999802 процента вероятно е Д. да е биологичен баща на Р..Въззивният съд е отхвърил въздраженията на ищеца, основани на съмнението за компроментиране на взетите проби при изготвяне на експертизата, основавайки се на протокол №70/13.03.2021г относно провеждането на ДНК изследването, документирал неговото/на ищеца/ участие и подписан без възражения относно процедурата.За ирелевантни въззивният съд е приел писмени документи, представени от ответницата за да опровергае ищцовите твръдения, че в процедурата по асистирана репродукция в кипърската клиника не било взето неговото информирано писмено съгласие на разбираем да ищеца език съгласно чл. 130, ал. 1 от Закона за здравето. Тази неотносимост въззивният съд е обосновал с предмета на делото и предмета на доказване при иска по чл. 62, ал. 1 СК относно релевантния факт могло ли е зачеването да стане от ищеца, а не изследване на процедурата по асистирана репродукция, поради което не е необходимо да се преценява нейната съобразеност с българското законодателство.

В касационната жалба се изтъкват основания по чл. 281 ал. 1 т. 3 ГПК, В изложението по допускане на касационно обжалване се посочват основане по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК като се формулират два въпроса: 1) Допустимо ли е да се оспори бащинство в хипотеза на чл. 62, ал. 1 СК, ако съпругът на майката не е дал информирано съгласие, ако детето е родено при условията на асистирана репродукция. Според защитата, информираното съгласие е условие за допустимостта на исковата претенция и въззивният съд неправилно е приел в случая същото да е налице, като отговарящо на изискванията на Закона за здравето. 2) Допустимо ли е съдът да приеме на доверие, без проверка, писмени документи от Северно - К. Т. Р, с която РБългария няма никакви отношения ; да приеме че тези документи имат юридическа стойност, да кредитира тези документи и да достигне до изводи за информирано съгласие на ищеца за извършване на асистирана репродукция. В изложението не е изтъкната друга обосновка освен посоченото, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е постъпил отговор от насрещните страни З. И. П. и малолетната Р. Д., чрез назначения на последната особен представител. Постъпил е доклад от АСП Дирекция СП-Пазарджик, отдел „Закрила на детето” в който информират съда, че понастощем местожителството на детето и майката е в К.,като ищецът не се е отзовал на покана на посети офис на Агенцията.В становище се напомня, при касационното обжалване да се съобраява най - висшия интерес на детето,

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,

Въпросът за допустимостта на иска е разрешен положително от въззивния съд, каквато е и подържаната от защитата на ищеца теза при неговото предявяване, както и в хода на делото, Предявеният иск за оспорване на произход е приет за допустим от инстанциите и разгледан по същество.Поради това първият формулиран въпрос, чийто отговор е принципно положителен, няма да обуслови извод по допустимостта на иска, различен от обективирания в обжалваното решение.Същото е постановено и потвърдено от въззивния съд, тъй като искът е допустим, а самият иск е отхвърлен, тъй като е неоснователен и недоказан. Поставеният въпрос не отговаря на общия критерии в чл. 280, ал. 1 ГПК в условието да е решаващо произнесен от въззивната инстанция, при обуславящо за изхода на делото значение.Липсва и обосновка на соченото основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, след като законът е ясен в изричната уредба наличието на кое обстоятелство изключва допустимостта на иска, в случай на асистирана репродукция. Не е налице хипотеза, предвидена в чл. 61, ал. 6 СК, която да обоснове недопустимост на процеса, това обстоятелство в случая не се и твърди.За да разреши спора, съдът е основал решението си на съответното медицинско заключение, което е от първостепенно значение при оспорване на произход от съпруга на майката и според което заключение в случая, предвид установената изключително висока степен на вероятност, твърденията че детето не произхожда от ищеца, който е и съпруг на майката, следва да се приемат за опровергани.

Върховен касационен съд ІІІ г. о не приема и довода за относимост на поставения втори /процесуалноправен/ въпрос, към решаващите изводи на съда и обстоятелствата по делото, които са ги обусловили. Не е отговорено на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на правен въпрос, произнесен с решението.Мотивите на съда, които се оспорват чрез въпроса, не се съдържат в обжалваното въззивно решение и не са изводими от постановения и обжалван понастоящем краен резултат. Въззивният съд не е приел без проверка, нито кредитирал като доказателства сочените във въпроса писмени документи, издадени от медицински лица при клиника за инвитро оплождане „Дуня”,К., безспорно подписани от реципиента П. и съпруга Д. и представени от ответницата с превод от английски език, а се е позовал на неотносимостта им към предмета на доказване по делото, защото между съпрузи-поради естеството на отношенията им, изследването на съгласие за зачеване на дете от двамата не е между предпоставките за успешно оспорване на произхода от ищеца, като съпруг на майката.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение №61 от 02.11.2021г. по в. гр. дело №415/2021г. на Апелативен съд – Пловдив

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.