№ 50393

София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 3338 по описа за 2022 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадени две частни касационни жалби от В. С. Д. от [населено място], чрез назначения особен представител адвокат Р. и от С. А. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно определение № 170 от 28.02.2022г. по в. ч.т. д. № 3/2022г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение №1490 от 15.11.2021г. по т. д. № 95/2021г. на ОС Варна за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен.

Срещу подадените частни касационни жалби е подаден отговор от ОББ АД София, представлявана от изпълнителните директори М. и Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н., с който се оспорва както тяхната допустимост поради липса на поставен въпрос, съставляващ надлежно общо основание за допустимостта, така и основателността им.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното:

Частната жалбоподателка Н. е предявила срещу ОББ АД /а впоследствие е конституиран като ответник и жалбоподателя Д., който е нейн бивш съпруг, като бракът им е прекратен през 2006г./иск за прогласяване за нищожна до размер на Ѕ ид. ч., поради противоречие с чл. 170, вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, на учредена на 26.06.2003г. законна ипотека върху недвижими имот, представляващ апартамент, мезонет № 10, на четвърти и пети жилищни етажи, находящ се в сграда в [населено място], [улица], със застроена площ от 249 кв. м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място и общите части на сградата. Искането е обосновано с влязло в сила на 9.05.2016г. съдебно решение по гр. д.№ 1865/2015г. на ОС Варна, по силата на което е прието, че собственик на Ѕ ид. ч.от описания имот е жалбоподателката Н. и твърдението, че В. Д. никога не е бил собственик на Ѕ ид. ч.от имота.

Така предявената искова молба е върната, а производството прекратено с определение № 1490 от 15.11.2021г. на ОС Варна пред вид събраните в хода на делото доказателства, удостоверяващи че към датата на нейното предявяване, имотът в неговата цялост е излязъл от патримониума на ищцата и втория ответник по силата на конститутивното действие на междувременно постановен съдебен акт по реда на ЗОПИППД отм. по в. гр.№ 370/2015г. на АС Варна за отнемането му в полза на държавата. Доколкото от естеството и предназначението на законната ипотека следва, че тя може да се учреди само върху собствен на лицето имот, за ищцата - щом към момента на предявяване на иска не е била собственик, не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 170, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Това определение е потвърдено с въззивно определение № 170 от 28.02.2022г. по в. гр. д.№ 2/2022г. на АС Варна с мотивите, че след като по силата на влязъл в сила съдебен акт, целият имот е отнет в полза на държавата /от всеки един от настоящите частни жалбоподатели Н. и Д., по Ѕ ид. ч./, то ищцата, позовавайки се на решението по чл. 23, ал. 1 СК не може да обоснове правен интерес от оспорване действителността на учредената законна ипотека. Този иск е преждевременно предявен, след като тя не е установила правата си чрез отричане на признатото право на собственост на държавата.

Частният жалбоподател обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и на чл. 280, ал. 2 ГПК /изискуеми съгласно препращащата норма на чл. 274, ал. 3 ГПК/ по следните два поставени въпроса: 1.Следва ли съдът да обоснове съдебния акт въз основа на всички събрани доказателства, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност и при постановяване на акта си да изложи конкретни мотиви обосноваващи извод за липса на правен интерес? и 2.Необходимо ли е въззивната инстанция да изложи самостоятелни мотиви, след собствена преценка на събрания доказателствен материал, като анализира доказателствата поотделно и в съвкупност? Твърдението си за очевидна неправилност обосновава с тезата си, че ищцата по силата на решението по чл. 23, ал. 1 СК притежава целия имот, от нея е отнет Ѕ ид. ч. по силата на постановения по реда на ЗОПИППД отм. и за останалата Ѕ ид. ч.тя има интерес да води иск, защото е собственик.

Частната жалбоподателка обжалва така постановеният въззивен акт, като се позовава на всички основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК по следните два поставени въпроса: 1.Следва ли съдът да основе определението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема пред вид останалите? и 2.Може ли да бъде отнет в полза на държавата недвижим имот на основание чл. 10, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 ЗОПИППД отм., който не е бил собственост на лицето, от което се отнема? Твърдението си за очевидна неправилност обосновава с теза, идентична на вече изложената от другия жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира, че по никой от поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване, доколкото нито един от тях не е от значение за изхода на спора, не е свързан с решаващите мотиви на съда, поради което не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а отделно не са налице и посочените специални основания за допустимост.

Първите въпроси, поставени и от двамата жалбоподатели, касаят задължението на съда да постанови акта си след преценка на ангажираните доказателства, които следва да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, излагайки конкретни мотиви. В случая, видно от гореописаните мотиви това е направено. Въззивният съд подробно е обсъдил релевантните доказателства /включително и постановеният съдебен акт по чл. 23, ал. 1 СК, на който жалбоподателите са позовават/ и въз основа на всички тях, е извел своята теза която е обосновал. Тези въпроси са решени от въззивният съд в съответствие с установената практика, съгласно която съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства. След като е направил това, въззивният съд е изложил свои самостоятелни мотиви, поради което и вторият поставен въпрос от жалбоподателя Д. не е разрешен в противоречие с установената практика. Решаващите мотиви на съда са за липса на правен интерес, но в тази връзка въпрос от жалбоподателите, като надлежно общо основание, не е поставен.

Вторият поставен от жалбоподателката въпрос, касаещ възможността да се отнема в полза на държавата недвижим имот, който не е бил собственост на лицето, е ирелевантен, доколкото по него въззивният съд не се е произнасял и той за първи път се поставя пред касационната инстанция.

Постановеният въззивен акт не е очевидно неправилен, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, защото не е налице установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без да се налага анализ на осъществените от съда действия съществен порок, нито е видимо от мотивите необоснованост на направен извод, който да е в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила. Това е така, защото съдът е съобразил постановеният по реда на ЗОПИППД отм. съдебен акт, въз основа на който целият имот /а не Ѕ ид. ч.от него/ е отнет в полза на държавата, както и фактът, че постановеното през 2015г. решение в полза на ищцата по чл. 23, ал. 1 СК е непротивопоставимо на държавата, защото исковата молба не е била вписана преди възбраната /чл. 453, ал. 1, т. 2 ГПК/ и тъй като е постановено след като върху имота е наложена през 2010г. възбрана от КПКОНПИ /а след налагане на възбрана сделките с разпореждане с имота са относително недействителни спрямо кредитора/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 170 от 28.02.2022г. по в. ч.т. д. № 3/2022г. на Апелативен съд В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.