ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2881

гр. София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 801 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Е. И. ЕООД срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд.

Ответникът „Е. Т. ООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на платеното от ищеца възнаграждение по сключен между страните договор за изработка на основание развалянето му поради неизпълнение от страна на ответника.

За да постанови решението си, съдът е приел, че процесният договор за изработка, с който ищецът възложил на ответника изработването, доставката и въвеждането в експлоатация на инсталация за физикохимична кислородна активация на вода за нуждите на оранжериен комплекс, собственост на трето лице, и във връзка със сключен между последното и ищеца основен договор за реконструкция и модернизация, не е развален, поради което не е отпаднало основанието на извършените от ищеца плащания. Извода за липса на разваляне съдът е мотивирал със съображенията, че ответникът е изработил възложената му инсталация, която се съхранява в производствената му база, като липсващите отделни елементи могат да бъдат закупени и поставени при монтажа на място, а липсата на доставка и монтаж се дължи на неизпълнение на задължения на ищеца, предвидени в договора като условие за извършване на доставката и монтажа, т. е. на причина, за която ответникът не отговаря. В тази насока съдът конкретно е посочил, че съгласно клаузите на договора задължение на ищеца е било да осигури площадка за монтаж на инсталацията, както и захранващ колектор за вода с посочените в договора точни параметри, което обаче ищецът не е извършил. С това е обосновал извода, че ищецът като неизправна страна по договора не е разполагал с правото да го развали.

Въззивният съд е изложил и съображенията, че в конкретния случай не е налице и настъпила безполезност на изпълнението по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД съобразно поддържаната от ищеца теза, доколкото не е доказано сключеният между ищеца и третото лице основен договор за реконструкция и модернизация да е бил развален. Допълнително е обсъдил и спорния въпрос относно относимостта на част от извършените от ищеца плащания към процесния договор, като въз основа на събраните писмени доказателства и експертно заключение е приел за недоказано тези плащания да са били извършени на основание този договор.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена практика на ВКС по въпросите:

- има ли право страна по предварителния договор, която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне при липса на основания по чл. 87, ал. 2 ЗЗД; и

- има ли право страната, имаща качеството на кредитор в облигационната връзка, която не е напълно изправна, да развали едностранно договора с оглед неизпълнението на противната страна?

По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани въпросите:

- обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението на изпълнителя, при положение, че основното задължение за плащане на цената е изпълнено;

- допуска ли се развалянето на договор при неизправност на двете страни по договор, когато неизпълнената част от задължението на развалящия е незначителна и не обуславя задължението изпълнителя, което по същество не е изпълнено;

- следва ли страната, която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение, да докаже наличието на предпоставките по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД;

- за неизправна страна по двустранен договор възниква ли потестативно право по чл. 87 от ЗЗД да иска разваляне на договора при положение, че и другата страна е неизправна;

- представлява ли плащането на цената по договор за изработка изпълнение на задължението на възложителя и дава ли това право на изпълнителя да се освободи от отговорност от задължение за изпълнение на предмета поради неизпълнение на задължението на възложителя да осигури условия за монтаж;

- длъжен ли е изпълнителят по договор за изработка да изпълни възложеното, при получено възнаграждение, като изработи и предостави годен и готов за монтаж продукт, независимо, че от страна на възложителя има неизпълнение за осигуряване на условия за доставка и монтаж, обстоятелство несвързано с пряко с изработването на възложеното;

- доколко с неосигуряването на площадка за монтаж и условия за тест от страна на възложителя се възпрепятстват изпълнението на задълженията на изпълнителя да изработи продукт и го освобождават от това задължение, при положение, че доставката и монтажът е последна фаза, свързана с предаването на изработеното, ако такова е изработено;

- липсата на изработен продукт от изпълнителя, при платено 100 % възнаграждение от възложителя, представлява ли неизпълнение, даващо право на възложителя да развали договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД;

- доколко неосигуряването на условия за монтаж и тест на изработеното от страна на възложителя (при платено възнаграждение от негова страна) освобождава изпълнителя от отговорност му, при положение, че същият не е изпълнил задължението си за изработване на договореното.

Поддържа се, че така поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като по отношение на тях липсва категорична съдебна практика, както и че основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. Допълнително са изложени, съобразно поддържаната правна теза, подробни доводи за незначителност на неизпълнението на ищеца спрямо неизпълнението на ответника, както и че неосигуряването на условията за монтаж не се намира в причинна връзка с неизпълнението на основното задължение на ответника да изработи възложеното.

Не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Първите два въпроса не удовлетворяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 да са обусловили правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросите са относими към хипотезата (разглеждана и в установената последователна практика на ВКС, вкл. цитираната от жалбоподателя, относно възможността договорът да бъде развален на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД от кредитор, явяващ се едновременно и неизправен длъжник) на неизпълнение на основното насрещно задължение на развалящия кредитор. В разглеждания случай решаващите изводи на въззивния съд не са основани на констатация за неизпълнение на основното задължение на ищеца (това за заплащане на уговореното възнаграждение за изработката), а на констатацията, че в резултат на неосигуряването на монтажна площадка и захранващ колектор за вода неизпълнението от страна на ответника се дължи на причина, за която същият не отговаря. Следователно решаващият извод за липса на разваляне произтича от приетата липса на виновно неизпълнение на ответника като предпоставка за възникване на правото на разваляне по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а не от констатация за неизправност на ищеца по основното му задължение.

Независимо от това, дори и да бъде изключено разграничението между основното задължение на развалящия кредитор и допълнителните такива, уговорени за осигуряване на необходимите за насрещното изпълнение на длъжника условия и така въпросите да бъдат приети за релевантни, не е налице и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса относно възможността неизправният кредитор да развали едностранно договора на основание чл. 87 ЗЗД, е установена практика на ВКС, изразена в посоченото от самия жалбоподател решение № 151/09.12.2014 г. по т. д. № 1970/2013 г. на I т. о., според която при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно. Изрично е подчертано, че в тази хипотеза развалянето е възможно само ако насрещните задължения не са взаимно обуславящи се. Правните изводи на въззивния съд са в съответствие с така установената практика с оглед приетата за установена връзка на обусловеност между неизпълнените задължения на ищеца за осигуряване на монтажна площадка и захранващ колектор за вода, от една страна, и неизпълнената част от общото задължение на ответника, а именно за доставка и монтаж на изработеното, от друга страна.

По останалите въпроси не се обосновава специалната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Извън очертаното в изложението съдържание на понятието „значение за точното прилагане на закона и развитието на правото“ по смисъла на чл 280, ал. 1, т. 3 ГПК, конкретни аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

По изложените съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед направеното искане и представения с отговора на касационната жалба договор за правна помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 1200 лв.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 351/20.10.2023 г. по т. д. № 119/2023 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Осъжда „Е. И. ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на „Е. Т. ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 1200 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................