О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4133

гр. София, 13.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 3722 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото К. Г. П. срещу определение № 1752/06.07.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 1774/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 485/05.05.2022 г. по гр. дело № 273/2022 г. на Благоевградския окръжен съд (БОС), с което е прекратено производството по същото дело, на основание чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на предявения от жалбоподателката иск.

За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, въззивният съд е приел, че за жалбоподателката-ищца не е налице правен интерес от предявения от нея установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в исковата си молба тя е изложила изрични твърдения, съвпадащи с твърденията във възражението на ответника-длъжник срещу заповедта за изпълнение, че вече е получила плащане от него в размер 56 085 лв., какъвто е размерът на претенцията в заповедното и в исковото производство. За този свой решаващ извод въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени по т. 10в от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка апелативният съд е изтъкнал и че при прекратяване на производството по иска по чл. 422 от ГПК съдът не дължи произнасяне по разноските за заповедното производство, като е разяснил, че отговорността за тях следва да се реализира в заповедното производство, респ. –...