Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. срещу решение №.359/14.12.21 по г. д.№.660/21 на ОС Русе - с което, след отмяна на решение №.260551/27.07.21 по г. д.№.5937/20 на РС Русе, предявеният от касатора иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата 7148, 40лв. корекция за периода 11.11.15-24.09.20 е отхвърлен, ведно със съответно произнасяне по разноските

Ответната страна „Електроразпределение Север“АД оспорва жалбата, в това число с твърдения, че е недопустима и не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че Н.К. е абонат на ответника, който притежава имот, присъединен към електрическата мрежа, поради което и отношенията между тях се регулират от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените по силата на законовата делегация на чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ; съгласно чл. 55 ПИКЕЕ когато се установи, че са налице измерени количества в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на две предпоставки – констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, и метрологична проверка /чл. 55 ал. 2/. По делото е установено, че на 24.09.20 служители на ответника са извършили проверка на СТИ и са установили натрупано количество преминала еленергия в невизуализирания регистър; съставили са констативен протокол; извършена е и метрологична проверка. Посочено е, че протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е била оспорена от ищеца, поради което отразените в него констатации обвързват съда. Въз основа на това операторът на мрежата е начислил измереното количество в невизуализиращия се регистър за периода от монтажа до демонтажа – 11.11.15-24.09.20, като сумата е математически правилно изчислена. Прието е, че съгласно чл. 56 ал. 3 ПИКЕЕ преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляване прогнозна пазарна цена на еленергията за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния оператор – като идеята зад това прогностично определяне на цената е и възприетото нормативно решение, че за периода, в който СТИ е било технически неизправно, няма как да се определи с точност вида, количеството, подневното потребление на еленергията. В случая констатациите от протокола на БИМ и съдебно-техническата експертиза водят до извода, че процесното СТИ е метрологично годно, показанията му са правилни, при спазване на съответните параметри за допустимо отклонение /грешка/ в отчитането. Единствените причини да не съответства на техническите изисквания е препрограмирането му да отчита еленергия през невизуализирания четвърти регистър - други външни повреди или вмешателства не са били установени. За неоснователни са намерени доводите, че следва да бъде доказано кога и от кого е била извършена неправомерната софтуерна манипулация на СТИ и в този смисъл да се доказва вина на крайния потребител. Отразено е и, че съгласно чл. 183 ЗЗД когато е доставено определено количество еленергия, но по грешка то е отчетено в по-малко, и съответно е заплатена по-малко от дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ПИКЕЕ задължава консуматора на съответната мрежа да осигури възможност за визуален достъп само до визуализираните регистри.

Касаторът се позовава общо на чл. 280 ал. 1 т. 1 и чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл. 280 ал. 1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря почти дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281 т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване-при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290 ал. 1 ГПК//т. 1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.

Доколкото Н.К. се позовава на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива /към отговора не е приложен и описания в същия списък с разноски/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.359/14.12.21 по г. д.№.660/21 на ОС Русе.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: