Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на “Т. К. 77” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ген. Радецки” № 68, подадена чрез процесуалния му представител адв. Александрова, срещу решение № 515/06.03.2013 г. на Административен съд – гр. П., постановено по адм. д. № 2366/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161005148/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 735/03.08.2011 г. на зам. директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че извършването на ревизията в продължение на седем месеца не представлява съществено нарушение на административно производствените правила, както и че заповедите за възлагане на ревизията /ЗВР/ са издадени от компетентен орган. Заповедта за спиране на ревизията също е издадена от некомпетентен орган и е незаконосъобразна. Неправилно е приложено правното основание на чл. 26, т. 2 и чл. 22 от ЗКПО. Във връзка с непризнаване правото на данъчен кредит съдът не е съобразил разпоредбите на действащия ЗДДС и решенията на СЕС, например решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които за признаване на това право е достатъчно притежаването на фактура, наличие на доставка, плащане и използване на стоките и услугите за облагаеми доставки. Недоказването от страна на доставчика на кадрова и техническа обезпеченост не е основание да...