Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на втори февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 10508/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЕВН Б. Т. ЕАД / ЕВН, дружеството/ против Решение № 5138 от 10.08.2021 г., постановено по адм. д. № 7443/2020г. по описа на Административен съд София-град, с което жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-28/01.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по т. 2, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изтъква, че решението не съдържа мотиви, а вместо тях дословно са възпроизведени съдържанието на оспорения административен акт и писмените бележки на противната страна; не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, не са изложени мотиви защо не е кретидирано експертното заключение. Поддържа, че КЕВР неправилно е изчислила среднопретеглената цена на капитала и разходите за амортизации на активи, като е използвала погрешни величини и формули при изчисленията, за което развива подробни съображения. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на КЕВР. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на противната страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „ЕВН Б. Т. ЕАД против Решение № Ц-28/01.07.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по т. 2, с което се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и се определят преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

Административен съд София-град е приел, че обжалваният пред него административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Съдът е установил, че нормата на възвръщаемост на собствения капитал е коригирана от 7,00% на 5,00%, съгласно т. 37 от Указания-НВ, при отчитане на изискванията на чл. 23, т. 4 от ЗЕ. Възражението на дружеството не е прието в административното производство. Съдът е счел за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на Модел за оценка на капиталовите активи, тъй като няма изискване той да бъде приложен. Посочено е, че методът за определяне на ценообразуващия елемент средно претеглена цена на капитала е нормативно регламентиран в чл. 15 от НРЦЕЕ и чл. 10 от НРЦТЕ. Посочените норми, според съда, не изискват математически изчисления, а да бъдат отчетени определени алтернативно изброени фактори, чрез експертна оценка, която е била направена от Комисията. Освен това, тъй като освен жалбоподателя, само още едно дружество е оспорило определената норма на възвращаемост, нейната промяна само за тези дружества би довела до неравнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Посочено е още, че с процесното решение е определена норма на възвръщаемост на привлечения капитал в размера, предложен от дружеството.

Относно разходите за амортизации съдът е приел, че за всички дружества от сектор „Топлоенергетика“ те са определени в рамките на общ подход - на база отчетната стойност на активите за производство и пренос и съответните амортизационни квоти при 15 г. за активите в производството и 35 г. за активите в преноса на топлинна енергия. При определяне на амортизационните квоти е съобразен техническият полезен живот на активите, като по отношение на активите в преноса са взети предвид извършените инвестиции в мрежата с подмяна на тръбите с предварително изолирани, което води до по-дълъг полезен живот. Конкретно за ЕВН в Справка № 1 „Разходи“ от ценовия изчислителен модел, съгласно Указанията-НВ, са извършени следните корекции: разходите за амортизации в преноса на топлинна енергия са коригирани от 3 600 хил. лв. на 2 497 хил. лв. или с 1 103 хил. лв., в съответствие с отчетната стойност на активите в преноса, съгласно Справка № 2 „Регулаторна база на активите от ценовия изчислителен модел и съответната амортизационна норма при 35 г. срок за амортизация и в съответствие с т. 1.1 от общия подход, цитиран по-горе.

Дружеството е изразило несъгласие по отношение на корекцията на заявените от него за утвърждаване условно-постоянни разходи за амортизации в преноса на топлинна енергия и прилаганата за регулаторни цели стойност на полезния живот на активите в преноса на топлинна енергия - 35 години, като я счита за необоснована като времетраене и за неприложима едновременно към всички елементи на топлопреносната мрежа. Дружеството е посочило, че полезен живот до около 30 години от датата на въвеждането в експлоатация имат топлопроводите с предварително изолирани тръби и подобен амортизационен план може да се прилага само по отношение на тях.

Възражението на дружеството относно извършената корекция на разходите за амортизации е било прието частично - разходи за амортизации в преноса на топлинна енергия в размер на 2 497 лв. и разходи за амортизации в производството в размер на 7524 лв. - сума включваща 6 024 хил. лв., предложена от дружеството, завишена допълнително с 1 500 хил. лв. от Комисията след разглеждане на възражението от дружеството с оглед обективно възстановяване на стойността на актива в производството.

Съгласно изслушаното и кредитирано експертно заключение по делото, амортизациите на активите в преноса са в размер на 2 497 хил. лв., което напълно съвпада с утвърдените от Комисията в цените, съобразно с отчетната стойност на активите в преноса, съгласно справка № 2 „Регулаторна база на активите (РБА) и съответната амортизационна норма при 35 г. срок за амортизация и в съответствие с т. 1.1 от общия подход.

Съдът е приел, че вещото лице неправилно е изчислило амортизациите на активите за производство, като в общата стойност на активите в производството в размер на 155 648 хил. лв. е включило и стойността на земята на стойност 13 507 хил. лв, тъй като амортизационни отчисления върху земята не се начисляват.

Относно разходите за финансиране на мерки за енергийна ефективност, съдът е приел, че дружеството не е посочило разходи за финансиране на мерки за енергийна ефективност и съответно комисията не е извършила корекции. Възражението на ЕВН е било в смисъла, че работната група не е обсъдила и не е представила пред Комисията исканията и обосновките му, направени на основание чл. 35, ал. 3 от ЗЕ - за въвеждането на инструмент за финансиране на изпълнението на националната кумулативна цел за енергийни спестявания по чл. 7 от Директива 2012/27/ЕС и за включване в необходимите годишни приходи на дружеството на разхода от 2 446 405, 86 лв. за финансирането на мерки за енергийна ефективност при крайните клиенти. Дружеството е отбелязало, че липсата на въведен национален механизъм, определящ инструментите за финансиране, лишава задължените лица от възможността ефективно и съразмерно с техните задължения, произтичащи от лицензионната им дейност, да участват в процеса по реализация на мерки, водещи до енергийни спестявания.

Съдът е приел, че дружеството не отчита такъв разход през базисната година и не са представени доказателства за инвестирани от дружеството средства за мерки за енергийна ефективност за негови клиенти, няма доказателства за вноски във Ф. Е. ефективност и възобновяеми източници, не са представени доказателства, че срещу направени разходи енергийното предприятие не е получило допълнителни приходи от крайните клиенти извън регулираните цени или чрез други механизми. Счетено е, че вещото лице е направило изчисления по принцип с оглед на бъдещо нормативно определяне на стойността на този разход, което е ирелевантно за спора.

Изложени са и мотиви, че съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗЕ енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност, като съобразно, ал. 2 за такива разходи се признават и тези, които произтичат от задължения, свързани с изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания, съгласно чл. 14, ал. 4 и чл. 15 от ЗЕЕ. Редът и начина, по който се упражнява това право, е определен в ал. 3 до ал. 5 на чл. 35 и предполага развитието на отделно производство, приключващо с нарочен акт за признаване на тези разходи (арг. от чл. 35, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ).

С оглед на изложеното, съдът от първата инстанция е приел, че утвърдените с Решение № Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, в частта по т. 2 по отношение на ЕВН са формирани при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Решението е правилно като краен резултат. Не са налице съществени процесуални нарушения, отразяващи се на крайния извод на съда за незаконосъобразност на решението на КЕВР. Макар да е възприел почти изцяло и буквално становището на ответника, съдът е изложил в известна степен собствени разсъждения и е приложил правилно материалния закон. Процесуалните нарушения са съществени само тогава, когато се отразяват на крайните правни изводи. Цитираната от касатора съдебна практика касае именно такива случаи.

Правилни са изводите относно определяне на нормата на възвръщаемост на капитала. Действително, при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Представените от тези предприятия заявления и възражения нямат характер на доказателства, но такъв характер имат приложените към тези заявления и възражения документи и комисията е длъжна да ги обсъди, което в случая е сторено. КЕВР не нарушава закона с това, че излага някои общи съображения по отношение адресатите на административния акт, стига в същото време да изложи отделни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата. Регулативната дейност на КЕВР е строго регламентирана и почива на императивно определени в закона параметри. Комисията не разполага с оперативна самостоятелност относно показателите, които следва да има предвид при ценовото регулиране, тъй като те, както и формулата, в която влизат тези показатели, са точно зададени в нормативната уредба. Дори и в рамките на предоставената му компетентност да оценява икономическата и техническа целесъобразност на заявленията на енергийните дружества, с цел формиране на стойността на показателите, които следва да залегнат при изчисление на регулираната цена, административният орган е длъжен да изложи съображения защо счита съответните предложения за необосновани от икономическа или техническа гледна точка. Административният орган дължи пълно мотивиране на издаваните от него административни актове, свързани с ценово регулиране, включително детайлно обсъждане на възраженията, постъпили от заявителите в хода на административното производство. Принципно предоставената на административните органи оперативна самостоятелност е винаги по точно определени въпроси и тя никога не изключва задължението на тези органи за детайлно мотивиране на издаваните от тях актове

Правната рамка на метода на ценово регулиране Норма на възвръщаемост на капитала се съдържа в Закона за енергетиката, Наредба № 5 от 23.01. 2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия и Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Въз основа на тях комисията е приела Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода Норма на възвръщаемост на капитала с решение по протокол № 116/26.06.2018г. (Указания - НВ). Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от двете наредби това е метод, приложим за регулаторен период не по-кратък от една година, при който комисията след регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи. Ценообразуващите елементи, съответните формули за изчисление и залегналите в тях променливи са изрично уредени в двете наредби и в указанията. Тези наредби съставляват действащо право, което както Комисията, така и съдът са длъжни да прилагат. Твърденията на касатора, че правната уредба не съответства на икономическата логика, теория и практика, подлежат на обсъждане в производство по контрол за законосъобразност на самите наредби, а не в производство по обжалване на решения за ценово регулиране. Поради това е неотносимо към спора как според икономическата теория и практика се изчисляват показателите ДСК / дял на собствения капитал в общия капитал/ и ДПК / дял на привлечения капитал в общия капитал/, още повече, че от експертното заключение става ясно, че предложените от касатора модели за изчисления са само част от множество други методи, прилагани в практиката. Относимият към спора въпрос е правилно ли КЕВР и съдът са приложили действащото законодателство, включително съществуващата правна уредба в раздела „ценообразуващи елементи“ на двете наредби.

В конкретния случай, видно от приложената по делото административна преписка, КЕВР след прегледа на представените от дружествата заявления за новия ценови период от 01.07.2020 г. е определила при общ подход норма на възвръщаемост на капитала от 5 %. Съгласно експертното заключение, КЕВР е приложила посочените в Справка № 3 ДСК и ДПК при изчисляване на НВ, а не приетата целева капиталова структура за регулаторни цели, залегнала в Доклада от 01.07.2020г., срещу който са възраженията на дружеството. Комисията е съобразила нормите на чл. 15, ал.3 и ал.4 от НРЦЕЕ и съответно чл.10, ал.3 и ал.4 НРЦТЕ, съгласно които при определяне на норма на възвръщаемост на капитала преди данъчно облагане, се взема предвид целева норма на възвръщаемост на собствения капитал след данъчно облагане, целева норма на възвръщаемост на привлечения капитал и целева капиталова структура на собствен/привлечен капитал; отчитат се фактори като безрискова доходност, сравнения с други предприятия с подобна степен на риск, достъп до финансиране, текущи финансови и икономически условия в страната, алтернативна цена на капитала, специфичен риск на предприятието, финансова политика и капиталова структура на предприятието, финансова история на предприятието, на основата на статистически данни за пазарните величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В същото време Комисията е длъжна да осигури равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти, което не може да се случи, ако не бъде определена еднаква норма на възвръщаемост на собствения капитал за всички дружества в сектор „Топлоенергетика “, които имат сходни условия и степен на риск за развитие на дейността. При преценката за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, следва да се има предвид, че рискът за предприятията в сектор „ Топлоенергетика“ е по-нисък от пазарния, поради наличието на условия за задължително изкупуване на електрическата енергия и сравнително стабилен пазар на топлинна енергия.

Неоснователни са доводите относно приложението на модела МОКА /Метод за оценка на капиталовите активи/, който е само един от препоръчителните методи за определяне цената на собствения капитал; при това моделът има вариации. Този модел не е единственият, разработен от теорията, не е единственият, приложим в практиката, не е безспорен, но най-вече неговото използване не е нормативно предвидено при ценовото регулиране, осъществявано от КЕВР. В действителност по делото са приложени справки за модела за образуване на цени на електрическа и/или топлинна енергия, от които е видно, че единствената разлика между подадените от дружеството данни и данните, приети като база за изчисление от комисията, е в нормата за възвръщаемост на собствения капитал, която е подадена от дружеството като 7 %, а от комисията е установена на 5%, при показатели за повишение на дела на собствения капитал в сравнение с този към 31.12.2019г. В резултат на това нормата на възвръщаемост е определена от комисията на 4, 99%, вместо 6, 92%, колкото е зададена от дружеството. От справките е видно също така, че делът на привлечения капитал на дружеството е намалял от 16, 05% на 13, 59 % /или от 23 519 000 на 19 393 000 лв/., а средно претеглената норма на възвръщаемост от привлечения капитал се е увеличила от 0, 52% на 1,43%. Единствената формула, която комисията е ползвала, е нормативно определената формула, залегнала в чл.10, ал.2 НРЦТЕ, съответно в чл.15, ал.2 НРЦЕЕ, като показателите в тази формула съответстват на показателите, заявени от самото дружество, с изключение на нормата на възвръщаемост на собствения капитал, която единствена е намалена с 2 процента. При това положение няма никакво основание показателите за ДСК и ДПК да са съответно 40% и 60 %, както касаторът сочи в писмената си защита пред АССГ, а и в касационната жалба. Тези показатели не са били заявени от дружеството, а и очевидно не отговарят на обективната действителност.

Представеното пред касационната инстанция решение № Ц-26 от 01.07.2021г. касае следващ ценови период, поради което не подлежи на преценка по повод настоящия ценови период. За разлика от оспореното решение на КЕВР, в него изрично е обосновано приложението на метода МОКА, но дори и при приложение на този метод няма съществена разлика в определената норма на възвръщаемост на капитала за следващия ценови период.

Неоснователен е доводът на касатора по отношение на разходите за амортизации, след като и самото дружество признава, че утвърдените от Комисията разходи надвишават заявените от дружеството. Комисията не може да разгледа незаявени в административното производство показатели и доводи. Административното производство по ценово регулиране се осъществява след подаване на заявления от страна на дружествата, в които те сами посочват прогнозните си разходи. В случая утвърдените от Комисията разходи за амортизации са по-високи от заявените, което е достатъчно за преценка на жалбата в тази част като неоснователна.

Изцяло се споделят и изводите по отношение на разходите за финансиране на мерки за енергийна ефективност. Както се посочи и по-горе, при определяне на цените Комисията изхожда от посочените от дружествата в сектора заявления и подадените от тях данни. След като касаторът не е посочил в административното производство разходи за финансиране на мерки за енергийна ефективност, очевидно няма как комисията да извърши корекции по това перо. Впрочем, по този въпрос доводи в касационната жалба не се съдържат.

При изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Друг принцип, от който се ръководи комисията при изпълнение на регулаторните си правомощия, е осигуряването на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и видовете клиенти /чл. 23, т. 5 от ЗЕ/. Изпълнявайки това свое законово задължение и в съответствие с принципа на чл. 8, ал. 2 от АПК, че в пределите на оперативната самостоятелност при еднакви условия сходните случаи се третират еднакво, КЕВР следва да прилага към всички дружества, адресати на процесното решение, общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия и общи принципни положения относно извършените допълнително корекции, но съобразно специфичните особености на дружеството. Ето защо, КЕВР не е нарушила закона, като е изложила общи съображения по отношение адресатите на административния акт, но в същото време решението й съдържа подробни съображения във връзка със специфичните показатели по отделните заявления на дружествата.

В чл. 31 ЗЕ се изисква цените да са недискриминационни, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала и да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на енергийните дружества, включително разходите за: управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на клиентите; доставка и поддържане на резервите от горива; ремонти; амортизации; съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; балансиране на електроенергийната система.

Цените на топлинната енергия се определят по реда на Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, а в случаите на комбинирано производство се утвърждават еднокомпонентна цена или цени на топлинна енергия по видове топлоносители и се определя преференциална цена на електрическата енергия, на база приети от КЕВР Указания, и в съответствие и с чл. 24 от Наредба № 1 от 2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл. 3 от Наредба № 5 /Изм. - ДВ, бр. 52 от 2018 г./, при осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране КЕВР може да прилага различни методи за регулиране, да определя показатели за ефективност на енергийните предприятия, показатели за сравнимост между тях, изпълнение на базисни критерии. Разпоредбата на алинея две предвижда основните методи на ценово регулиране: 1. норма на възвръщаемост на капитала, при който комисията след проведен регулаторен преглед утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за регулаторен период не по-кратък от една година; следващ регулаторен преглед се извършва по решение на комисията или по заявление на енергийното предприятие при съществени отклонения между одобрените и отчетените елементи на необходимите приходи; 2. горна граница на цени и горна граница на приходи, при които регулаторният период е с продължителност от 2 до 5 години; след проведен регулаторен преглед комисията утвърждава цени и необходими годишни приходи на енергийното предприятие за първата година от регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова година или в края на регулаторния период в съответствие с глава трета от наредбата. Във връзка с приети изменения и допълнения в Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия и в Наредба № 1 от 17.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия /ДВ, бр. 52 от 22.06.2018 г./, са разработени нови Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с протоколно решение на КЕВР № 116/26.06.2018 г.

Съгласно чл. 8, ал. 4 от НРЦЕЕ регулаторният орган утвърждава не фактически, а прогнозен размер на разходите, свързани с лицензионната дейност, като преценява тяхната икономическа обоснованост въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства като неразделна част от заявлението за цени. Оценката за икономическа обоснованост на разходите и връзката им с изпълнение на лицензионната дейност се извършва въз основа на сравнителни анализи, както и при използване на данни от националната и международната практика и като се вземат предвид отчетените резултати на регулираните енергийни предприятия при отчитане принципите на регулирането по Закона за енергетиката.

Разпоредбата на чл. 31, т. 4 от ЗЕ регламентира, че цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, а в приетите от КЕВР Указания е предвидено, че определянето на норма на възвращаемост на капитала е равна на средно претеглената цена на капитала /СПЦК/, като СПЦК е определената от Комисията норма на възвръщаемост на собствения капитал и норма на възвръщаемост на привлечения капитал на дружеството, претеглена според дела на всеки от източниците на финансиране - съгласно т. 33 от Указания - НВ.

При касационната проверка, включително след обсъждане на касационните доводи, съдът не констатира нарушения на посочените по-горе правни положения. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора, на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5138 от 10.08.2021 г., постановено по адм. д. № 7443/2020г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА „ЕВН Б. Т. ЕАД да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране съдебни разноски в размер на 100 лв.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Б. п/ Аглика Адамова