Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на „Слънчев бряг“ АД, [ЕИК], гр. Н., подадена чрез процесуалния представител юрк. С. Д. против решение № 547/21.04.2020 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 260/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000218000795-091-001/31.07.2018г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - гр. Б., в частта, потвърдена с решение № 5/08.01.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че „Слънчев бряг“ АД е субект на задължението за внасяне в държавния бюджет на 50% от частта на наема, получен за имоти, отдадени под наем, която отговаря на процента държавно участие. В подкрепа излага, че по делото са въведени доводи и са представени достатъчно доказателства, необсъдени и игнорирани от съда, че основна дейност на дружеството за процесните години е отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти, в съответствие с целта, за която имотите са били предоставени от държавата на „Слънчев бряг“ АД, от което са реализирани и основните приходи, поради което е налице хипотезата на чл. 92, ал. 3 от ЗДБРБ за 2015 г. и 2017 г. и чл. 93, ал. 3 от ЗДБРБ за 2016 г. Излага, че съдът не е съобразил безспорно приетото от административните органи – Агенцията за държавен финансов контрол и НАП - относно основния предмет на дейност на „Слънчев бряг“ АД, които също необосновано и в противоречие с приетото, не са...