Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Началник отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З срещу решение №253/15.07.2020 г. постановено по адм. д.№254 по описа на Административен съд гр.С. З за 2020 г. С атакуваното решение е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №71638/11.02.2020 г. издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З, потвърден с решение № 71638 от 20.03.2020 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З. С процесния АУЗД е установено и определено задължение за довнасяне на данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 12 626.14 лв. и лихва за просрочие в размер на 522.78 лв.

Според касатора спорният по делото въпрос е свързан с приложението на материалния закон, определящ начина на формиране на данъчната основа за данъка по чл. 44 от ЗМДТ, при придобиване на недвижим имот. В конкретния случай придобиването е въз основа на постановление за възлагане на имот, след извършена публична продан.

Според твърденията в касационната жалба неправилно АС отм. а Загора е приел, че разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ е неприложима в конкретния случай, тъй като не е налице нито една от предпоставките посочени в нея. Според съда, цената на публичната продан е тази, която е уговорена между страните и не е необходимо тя да бъде съпоставена с данъчната оценка. Неправилно е прието, че следва да се определи дължимият данък при придобиване върху по-високата данъчна оценка на имота и то към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане - 04.09.2019 г.

Касаторът не е съгласен с тези изводи на първоинстанционният съд. Неправилно е извършеното от съда тълкуване на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ. Нормата не следва да се тълкува изолирано, тъй като ал. 2 няма самостоятелно значение. За целите на данъчното облагане, данъкът при придобиване на недвижимо имущество по възмезден начин не може да бъде изчислен върху цена, която е по-ниска от данъчната оценка на имота. Данъкът по чл. 44 от ЗМДТ се определя върху по-високата от двете стойности между цената по сделката и данъчната оценка.

ЗМДТ не съдържа легално определение на термина „уговорена цена”. А при определяне на неговото съдържание АС отм. а Загора е извършил буквално тълкуване на разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ, в нарушение на изискването на чл. 46 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ)/ЗНА/. По тази причина е достигнал до погрешния извод, че в случая не е налице „уговорена цена”. Този термин следва да се разбира като цената, на която имотът, предмет на продажбата е продаден/възложен или с други думи, това е платената от купувача цена при придобиването на имота.

Като се позовава на относимите разпоредби за извършване на публична продан на недвижими имоти, касаторът твърди, че платената на търга цена е уговорената цена за възлагане на имота и след като тя е по-ниска от данъчната оценка на възложения имот, то данъкът следва да се определи върху по-високата от двете стойности.

В касационната жалба се прави възражение и срещу изводите на съда, че не е спазена формата и вида на производството, в което е издаден АУЗД. Съгласно чл. 107, ал. 3 изречение четвърто от ДОПК, не е необходимо подаване на декларация от данъчно задълженото лице, когато данни за обекта на облагане са били налични/ известни на органа по приходите въз основа на други, вече декларирани данни за този обект. Поради което не е налице законова пречка по инициатива на органа да бъде издаден АУЗД, в хипотезата на чл. 107, ал. 3 изречение четвърто.

Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като в полза на касатора се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнагарждение за две инстанции.

Ответникът -„Българо-американска кредитна банка” АД /БАКБ АД/, в приложен отговор по касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение. Решението на АС отм. а Загора е правилно, обосновано, мотивирано и законосъобразно, и поради това следва да бъде оставено в сила.

Случаите, в които се прилага разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ са изчерпателно изброени, поради което е недопустимо корективно тълкуване на нормата без да са налице предпоставките за това.

Съобразено е от решаващият състав, че публичната продан е средство за осребряване на недвижимо имущество на длъжника в принудителното изпълнение. Възлагателното постановление е властнически акт, издаден от компетентен орган, от който се пораждат гражданско-правни последици. По повод спорният въпрос по делото и правилното тълкуване на чл. 46 от ЗМДТ има формирана практика на ВАС, която е съобразена от първоинстаницонния съд.

Правилни са изводите на АС отм. а Загора, че не е спазена формата и видът на производството, което е основание АУЗД да бъде отменен поради допуснато нарушение на процесуалните правила при издаването му, което е от категорията на съществените. Нормата на чл. 107 от ДОПК е приложима, когато има подадена от ДЗЛ декларация. Данъкът по чл. 44 от ЗМДТ не е задължение, което възниква по декларация и разпоредбата на чл. 107 от ДОПК, на която се основава издаденият АУЗД е неприложима.

По тези съображения се иска решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съдебният акт, с който е отменен АУЗД №71638/11.02.2019 г. издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АС отм. а Загора е бил АУЗД №71638/11.02.2020 г. издаден от орган старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З, потвърден с решение № 71638 от 20.03.2020 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З. С процесния АУЗД, е установено и определено задължение за довнасяне на данък при придобиване на имущество за 2019 г., в размер на 12 626.14 лв. и лихва за просрочие в размер на 522.78 лв.

Според мотивите на атакуваното решение, актът е постановен от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма и съдържа фактическите и прави основания за неговото издаване. Въпреки това е незаконосъобразен поради допуснати при издавеното му нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила.

Между страните не е спорно, че БАКБ АД е придобила недвижим имот съгласно постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ 44730/18.09.2019 г. по ИД №20157650401135 на ЧСИ Г. И.. Постановлението е влязло в законна сила на 04.10.2019 г. От банката при възлагането на имота е платен „данък за придобиване” по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 17 187.48 лв. Размерът на данъка е определен върху цената, която е посочена в постановлението за възлагане - 687 499.20 лв.

Общинската администрация е приела, че данъчната основа върху, която е изчислен данъкът за придобиване е определена неправилно. За изчисляване на данъчното задължение е послужила цената, на която имотът е възложен от ЧСИ – 687 499.20 лв., а не по-високата данъчна оценка - 1 192 544.80 лв. Въз основа на това е направен извод, че БАКБ АД не е внесла коректния размер, на задължението. Същият е следвало да бъде определен върху данъчната оценка на недвижимия имот.

С АУЗД, в процедура по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е определен дължим данък за придобиване в по-голям размер – 29 813.62 лв. Определеното за плащане задължение, е разликата между внесената сума от собственика и сумата, която общинската администрация приема за надлежно определена въз основа на данъчната оценка.

Съдът от своя страна не е споделил изводите на органите по приходите на общинската администрация и е приел, че неправилно е тълкуван и приложен чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ. Целта на разпоредбата е да предотврати заобикалянето на закона чрез определяне на нереално ниска цена по договорка на страните или по преценка на държавен или общински орган. В случаите на публична продан такава опасност не съществува. Данъчната основа при публична продан е тази, на която се придобива имота. Случаите, в които се прилага разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване.

При издаването на АУЗД, според първоинстанционният съд е допуснато и съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Нормата на чл. 107, ал. 3 изречение последно от ДОПК, не могат да обосноват служебно издаване на АУЗД. След като органите по приходите са приели, че размерът на данъчната оценка на процесните имоти следва да се определи върху по-високата данъчна оценка, е следвало да възложат ревизия за установяване на действителния размер на задължението на БАКБ АД. Решението е неправилно.

Основателно касаторът поддържа, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд е тълкувал неправилно материалния закон, макар да е установил правилно фактите по делото.

Между страните не е било спорно, че БАКБ АД е собственик на процесния недвижим имот. След като имотът му е възложен с постановление изх.№44730/18.09.2019 г. е подадена и декларация по чл. 14 от ЗМДТ. При възлагането на имота е заплатен данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 17 187.48 лв., определен върху цената посочена в постановлението на ЧСИ.

Спорът се свежда до това дали задължението за данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ следва да се определи върху придобивната цена или върху данъчната оценка на имота, която е по-висока. Както и дали това може да стане с издаването на АУЗД или е задължително издаването на ревизионен акт.

Според нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, с данък се облага всяко възмездно придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях. Данъчно задължено лице е приобретателя на имуществото според чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ. В следващата разпоредба на ЗМДТ – чл. 46, е посочено как се определя данъчната основа, върху която приобретателя дължи данък. Основата за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Според алинея втора, т. 1 от същия чл. 46 имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. От тълкуването на посочените разпоредби, се налага безпротиворечив извод, че принципът установен със закона, за определяне на данъчната основа върху която се изчисляда задължението е по-високата от двете оценки – тази на придобиване и данъчната оценка съгласно приложение № 2.

Не се споделят мотивите на АС отм. а Загора, че случаите, в които се прилага чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ са изчерпателно изброени и те не включват придобиване на недвижим имот чрез публична продан. Несподелимо е и изложеното, че тъй като при публичната продан не може да се достигне до уговорка между страните в ущърб на фиска, то е неприложимо правилото за определяне на данъка върху по високата от двете стойности.

Осъществяването на публична продан е регламентирано в ГПК и ДОПК, като са предвидени правила за определяне на цената на недвижимите имоти, с които следва да се удовлетвори конкретно вземане. Въпреки това при облагане с данък за придобиване на имущества съгласно раздел ІІІ от глава Втора „Местни данъци“ на ЗМДТ, е от значение обстоятелството, че е налице придобиване на имущество. Публичната продан е само един от начините за придобиване на недвижим имот. Придобиването е възмездно и е ясна заплатената цена, тъй като тя е посочена в постановлението за възлагане. След като тази цена е по – ниска от данъчната оценка на имота се прилага правилото на чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и размерът на задължението се определя върху по-високата от двете стойности. Нормата е относима за всеки случай, когато се придобива имущество и не държи сметка за основанието въз основа на което се прехвърля собствеността. Обратното тълкуване направено в мотивите на оспореното съдебно решение, е в противоречие с един от основните принципи на данъчното право – че данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон – чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Р. Б.

По тези съображения не се споделя изложеното в решение № 966/23.01.2018 г., по адм. д.№10864/2016 г. на ВАС, които са възпирети изцяло от АС отм. а Загора. А другото цитирано в мотивите на съдебния акт решение №3120/13.10.2018 г. по адм. д.№11146/2017 г. не съдържа мотиви в подкрепа на тълкуването направено от първоинстанционния съд. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд и относно допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган при издаване на АУЗД.Аистративният орган не е имал задължение да издаде ревизионен акт, за да коригира задължението на БАКБ АД.

Предварителното установяване на задължения по реда на чл. 107 от ДОПК се извършва въз основа на подадена от данъчнозадълженото лице декларация и служебно от органите по приходите. Според чл. 107, ал. 3, изречение трето ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, акт може да се издаде и служебно, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Ето защо няма законова пречка при определяне на размера на задълженията приходния орган да събира данни и от трети лица или организации, съответно да ползва за това собствени данни. При тази редакция на нормата не съществува пречка в хипотеза на настоящата да бъде издаден акт за установяване на задължение по декларация, доколкото е налице хипотезата – „задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия“.

Несподелимо е приетото от решаващия състав, че определяне на задължението за този тип данък не е свързано с подаване на декларация. Предвид на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не съществува пречка задължението за данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ да бъде определено по реда на чл. 107 ДОПК, чрез издаване на АУПДВ. Мотивите на решение № 9825/26.06.2019 г. постановено по адм. д. №3328/2019 г. на ВАС, не подкрепят изводите на първоинстанционният съд, че установяването на задължения за данък при придобиването е възможно само с издаве на ревизионен акт. Разглежданият спор по това дело, е различен от този предмет на обсъждане в настоящото произвоство, тъй като изначално задълженията на задълженото лице са били установени с РА.

Въз основа на горното се налага извод, че постановеното решение на АС отм. а Загора е неправилно и подлежи на отмяна, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от БАКБ АД, срещу АУЗД №71638/11.02.2020 г. издаден от орган старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси” при О. С. З. По идентични спорове между същите страни, в този смисъл са постановени решение №15124/08.12.2020 г. постановено по адм. д.№9848/2020 г. и решение № 15450/14.12.2020 г. постановено по адм. д.№8382/2020 г.

При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 1 922.75 лв., от които държавна такса за касационното обжалване 105.19 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 908.78 лв. за всяка съдебна инстанция.

Мотивиран така, и на основание чл. 222, ал. 1 изр. второ от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 253 от 15.07.2020 г. постановено по адм. д.№254 по описа на Административен съд – С. З за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Българо-американска кредитна банка“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., район „Средец“, ул.“Славянска“ № 2, представлявана от изпълнителните директори В. С. и И. Г., срещу акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 71638/11.02.2020 г., издаден от старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община – С. З, потвърден с решение № 71638/20.03.2020г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при О. С. З, с който на „Българо-американска кредитна банка“ АД са определени задължения за данък при придобиване на имущество за 2019 г. в размер на 12 626.14 лв. и лихва за просрочие 522, 78 лв., определена към датата на съставяне на акта.

ОСЪЖДА „Българо-американска кредитна банка“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., район „Средец“, ул.“Славянска“ № 2, представлявана от изпълнителните директори В. С. и И. Г., да заплати на О. С. З разноски по делото в размер на 1 922.75 лв.

Решението е окончателно.