Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП приподписана от гл. юрисконсулт Х. А. против решение № 1744/24.11.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2242/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 201-ФК/10.08.2020 г. - запечатване на търговски обект - снек бар "Г. Б", находящ се в гр. В. ул. К. В № 12 и забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради липса на конкретни мотиви за определения срок на мярката от 7 дни и за съразмерност на мярката с оглед извършеното нарушение и противоречие с целта на закона.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - [Фирма 1], чрез адв. Д. Т. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени заповед за налагане на принудителна административна мярка № 201-ФК/10.08.2020 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - снек бар "Г. Б", находящ се в гр. В. ул. К. В № 12, стопанисван от[Фирма 1] и забраната за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че мярката не отговаря на нито една от целите, предвидени в ЗАНН. От фактическа страна е приел, че описаното в оспорената заповед нарушение е извършено. В мотивите си е посочил, че по делото не е спорно, че издадената от дружеството фискална касова бележка не е отговаря на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. за наименование на стоката, количество и стойност на видовете стоки. За безспорно установено е приел и обстоятелството, че фискална касова бележка е издадена и фискът не е ощетен по никакъв начин. От доказателствата по делото е установил, че нарушението е преустановено на 07.08.2020 г. преди налагане на мярката. Решението е правилно постановено.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС в приложимата по време редакция преди изменението с ДВ бр. 104/2020 г., в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В случая мярката е приложена за констатирано нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.,(ред. ДВ бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.), която предвижда, че фискалната касова бележка от ФУ следва задължително да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
По делото е установено, че издадената на 06.08.2020 г. фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ в търговския обект не е отговаря на изискванията по чл. 26, ал. 1, т. 7 ЗДДС.Уено е също така, че съдържанието на фискалните касови бележки е приведено в съответствие с изискванията на посочената разпоредба още на следващия ден и преди издаването на оспорената заповед за прилагане на мярката. При тези обстоятелства законосъобразно съдът е приел, че налагането на принудителната административна мярка по чл 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС - запечатване на търговски обект за срок от 7 дни и забрана достъпа до него не съответства на целта на закона - чл. 22 ЗАНН. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в процесния случай, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. За такова административно нарушение законът предвижда имуществена санкция, която се налага с други цели - за да се предупреди и превъзпита нарушителя. (В този смисъл са решение № 9541/14.07.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 5056/2020 г., решение № 7796/18.06.2020 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 2008/2020 г., решение № 7198/14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и решение № 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г. и др.).
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1744/24.11.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2242/2020 г. Решението е окончателно.