Образувано е по молба на „ВСВ Инвест“ ЕООД, град София чрез адвокат М. Н. за отмяна на влязло в сила определение № 8645/07.11.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 11626/2019 г. оставено в сила с определение № 16783/10.12.2019 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 13920/2019 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК.

В молбата се твърди наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни към момента на постановяване на определение № 8645/07.11.2019 г. Молителят твърди, че на 10.03.2020 г. е поискал от АССГ, 66 –ти състав да констатира, че не е страна по адм. дело № 11625/2019 г., не дължи внасяне на държавна такса по това дело, както и че внесената от дружеството държавна такса е без основание. Със съобщение № 621/03.08.2020 г. връчено на 12.08.2020 г. „ВСВ Инвест“ ЕООД е уведомено, че по адм. дело № 11625/2019 г. по описа на АССГ, 66 –ти състав не е постъпила молба вх. № 31731/22.10.2019 г. от негово име с приложен платежен документ. След проверка в регистратурата на АССГ на 10.09.2020 г. е установено, че молба вх. № 31731/22.10.2019 г. и платежният документ са приложени на стр. 78 и 79 от делото, след произнасяне на касационната инстанция с определение № 16783/10.12.2019 г. Молителят счита, че това са нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни, тъй като в периода от 22.10.2019 г. до 10.09.2020 г. не е ясно къде са се намирали и по кое дело са били приложени.

Искането е за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. З. оспорва искането за отмяна и моли да се отхвърли като неоснователно и недопустимо, по съображения за липса на основания по чл. 239, т. 1 АПК, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното:

Искането е за отмяна на влязло в сила определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, подадено е от страна по делото и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

С определение № 8645/07.11.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 11626/2019 г. е оставена без разглеждане жалбата на „ВСВ Инвест“ ЕООД, град София срещу ревизионен акт № Р-22002218006520-091-001/07.06.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София и е прекратено производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК, поради неотстраняване нередовностите й в указания от съда срок, изтекъл на 28.10.2019 г.

С определение № 16783/10.12.2019 г. постановено по адм. дело № 13920/2019 г., Върховният административен съд, осмо отделение е оставил в сила прекратяването на съдебното производство от първоинстанционния съд. Прието е, че твърдението на жалбоподателя за изпълнение на указанията в срок е неоснователно, тъй като по делото на АССГ не са представени от страната каквито и да било доказателства за платена държавна такса, както е било указано. За недоказано е прието и твърдението, че е внесена държавна такса своевременно, но е допусната грешка при изписване номера на делото в платежния документ. Според съда внасянето на държавна такса по друго дело не означава само по себе си, че е допусната грешка в предмета, тъй като няма пречки страната да дължи такса и по друго дело. В тежест на страната е да докаже липсата на основание за плащане и да проведе съответната процедура по връщане на недължимо платеното. Според касационната инстанция релевантно в случая е обстоятелството, че по делото, по което е постановен съдебния акт за прекратяване на съдебното производство не е внесена държавна такса в дадения преклузивен срок. Искането е неоснователно.

Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК.Оние за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК съставлява непълнотата на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като решението/определението за преграждане по-нататъшното развитие на делото, е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Новите обстоятелства са такива факти от действителността, които спрямо спорното правоотношение имат значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени при висящността на спора, но не са доказани, поради липсата на тези документи.

В случая искането за отмяна се основава на прилагането на молба вх. № 31731/22.10.2019 г. и платежно нареждане от 21.10.2019 г. по адм. дело № 11626/2019 г. по описа на АССГ, 26-ти състав. Това не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Посочените документи са представени с частната жалба на „ВСВ Инвест“ ЕООД по адм. дело № 13920/2019 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение и въз основа на тях е прието, че не се доказва релевантният за редовността на оспорването факт – плащането на държавна такса по адм. дело № 11626/2019 г., в указания от съда преклузивен срок. Обстоятелството, че е налице внасяне на държавна такса от "ВСВ Инвест" ЕООД, но по адм. дело № 11625/2019 г. (по описа на АССГ, 66 състав) е удостоверено на 06.11.2019 г. от гл. счетоводител на АССГ въз основа на справка по банковата сметка на съда и също е било известно на първоинстанционния съд при прекратяване на съдебното производство. Отмяната като извънреден способ за защита не обхваща всички пороци на влезлите в сила решения, респективно определения по чл. 237, ал. 1 АПК. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК не може да се основава на факти, които страната е била в състояние да установи в хода на висящото съдебно производство.

С оглед на изложеното, искането на "ВСВ Инвест" ЕООД за отмяна на влязло в сила определение на основание чл. 239, т. 1 АПК следва да се отхвърли като неоснователно.

В този случай разноски за производството по отмяна, следва да се присъдят на ответника в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 249 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на „ВСВ Инвест“ ЕООД, град София, чрез адвокат М. Н. за отмяна на определение № 8645/07.11.2019 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 11626/2019 г. оставено в сила с определение № 16783/10.12.2019 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 13920/2019 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК.

ОСЪЖДА „ВСВ Инвест“ ЕООД, град София да заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски в размер на 100 лева. Решението е окончателно.