Образувано е по касационна жалба началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 1713/09.11.2020г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 812/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-С620-0406556/27.08.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него са установени предпоставките за налагане на ПАМ, не е условие за налагане на мерките установяването на нарушението с акт по ЗАНН, а при определяне на срока на мерките не е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и мерките съответстват на целите по чл. 22 ЗАНН. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по касация ЕТ „Н.-Н. Й.“ изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред Административен съд Благоевград заповед по отношение на ЕТ „Н.-Н. Й.“ са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – магазин за бельо в гр. П., [улица] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена контролна покупка на стойност 6 лева на 20.08.2020 г., за която е платено в брой. Органите по приходите са установили и положителна касова разлика в размер 15.20 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.Оето на срока на ПАМ е мотивирано с тежестта на нарушението; типа, големината и местоположението на търговския обект; наличието на касова разлика, което сочело на предпоставки за неотчитане на оборот.
С първоинстанционното решение е отменен административния акт.
Първостепенният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Със сравнително тълкуване на разпоредбите на чл. 193 и чл. 186, ал. 1 ЗДДС и чл. 50 ДОПК е обосновал извод, че заповедта по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се издава след съставяне на протокол по чл. 50 ДОПК и на акт, с който да бъде установено и квалифицирано извършеното административно нарушение. В случая заповедта не съдържала позоваване на АУАН, което я определяло като издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 ЗДДС. Като самостоятелно основание за унищожаемост на административния акт е възприето несъответствието му с целите на чл. 22 ЗАНН и противоречието с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 ЗАНН. Според съда мотивите за срока на мерките са абстрактни, не бил търсен баланс между личните интереси на адресата на акта и обществения интерес, поради което и засягането на правната сфера на адресата надвишавало най-необходимото за целта на мярката. Издателят на акта не бил обсъдил обясненията на търговеца, което представлявало нарушение на чл. 35 АПК.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си.
При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Доказано е неизпълнението на задължението на търговеца за издаване на фискална бележка за извършена от него продажба на стоки. Доказателствено средство за правно релевантния факт на получаване на плащането и момента му е протоколът за проверка от 20.08.2020 г., а тогава възниква задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за издаване на фискалната бележка /чл. 25, ал. 3 от Наредбата/. Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон се установява от същия протокол и от изведения при проверката дневен финансов отчет с номер, под който е следвало да бъде издадена фискалната бележка. Положителната касова разлика сочи на неизпълнение и на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
Щом е установено извършването на плащане, за лицето по чл. 3 от Наредбата е възникнало задължението за документиране на продажбата, чието неизпълнение е основание на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Обратно на приетото от първостепенния съд, образуването на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН по ЗАНН не е процесуална предпоставка за допустимост на административното производство за налагане на ПАМ.З и според чл. 186, ал. 1 ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Разпоредбата на чл. 193, ал. 1 ЗДДС е относима към реда за установяване на нарушения по този закон. Ако едни и същи юридически факти са част от фактическия състав, пораждащ правоотношението за налагане на ПАМ и от състав на административнонаказателна отговорност, то тази общност не обуславя допустимостта на административното производство от започването на административнонаказателно.
Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ.З и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:
- Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.
- Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.
- Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.
- Не е определена тежестта на нарушението. Стойността на твърдяната неотчетена продажба не е отнесена към среднодневния оборот. Констатираната касова разлика също не е съпоставена с оборота.
- Еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца прави необоснован изводът, че една от целите му е отклонение от данъчно облагане. И да е установена такава цел, пак не е ясно защо конкретно избраният срок на ограничаване на правната му сфера ще има коригиращ ефект.
- Сочената вече еднократност на нарушението и съдържанието на ПАМ очертават абсурда на намерението за преустановяване на лоши практики в обекта. Очевидно преустановяването на „лошите практики“ се обвързва с прекратяването на дейността в обекта.
- Наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“.
В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му.
Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.
Ответникът по касация не е сторил разноски за касационното производство.
Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1713/09.11.2020г. на Административен съд Благоевград по административно дело № 812/2020 г.
Решението не може да се обжалва.