Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И., чрез пълномощника му адв. С. Р., против решение №6178 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело №9146/2019 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №230з-485 от 29.07.2019 г., издадена от началника на Шесто (06) Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че оспореният административен акт е мотивиран, като се твърди, че в него не са посочени мотиви на решаващият орган относно размера и срока на наложената санкция и акта е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Счита, че обжалваното решение е постановено в условията на предубеденост на съдебния състав, поради неуваженото му искане за отвод. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещения на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.

Ответникът по касационната жалба - началника на 06 РУ при СДВР, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по...