Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по молба от К. М.-Т. от гр. С. подадена чрез процесуалния й представител за отмяна на влязло в сила Решение № 11641/1.08.2019 год. постановено по адм. д.№ 4795/2017 год. по описа на Върховния административен съд.

Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 239 т. 3 и чл. 239 т. 4 АПК и е мотивирана с обстоятелството, че с влязло в сила Решение № 1990/7.02.2020 год. постановено по адм. д.№12455/2017 год. по описа на Върховния административен съд е отменена Заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 год. издадена от Министъра на правосъдието, с която на осн. чл. 90 ал. 2 т. 5 от ЗДСЛ за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89 ал. 2, т. 1, 2,4 и 5 ЗДСл на молителката е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“.Твърди се, че е налице хипотезата на чл. 239 т. 3 АПК тъй като образуваното на дисциплинарното производство приключило с отменената заповед е основание за издаване на Заповед №ЧР-03-69/19.08.2016 год. на Министъра на правосъдието, с което молителката временно е отстранена от длъжност и която заповед е предмет на проверка по адм. д.№ 4795/2017 год. по описа на Върховния административен съд.Алтернативно се изтъква наличието на основанието по чл. 239 т. 4 АПК,в случай че съдът не възприеме наличието на основанието по чл. 239 т. 3 АПК.Посочва се, че е налице противоречие в мотивите на решенията постановени по посочени две дела на Върховния административен съд.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителката поддържа изцяло подадената молба.Претендира съдебни разноски.

Ответната страна-Министъра на правосъдието, чрез процесуалният си представител оспорва основателността на молбата и на двете основания.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за допустимо като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 240 ал. 1 т. 3 и т. 4 АПК. Разгледано по...