Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по касационна жалба на И. Т. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. М., срещу решение № 12167 от 01.10.2020г., постановено по адм. д. № 1710/2019г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което при повторно разглеждане на делото е отхвърлена жалбата на И. Т. срещу Заповед № 687 от 29.06.2016г. на Министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл – наличие на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103 ал. 1 т. 3 от ЗДСл.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на оспореното решение съдът не се е съобразил с указанията, дадени в решение № 2249 от 18.02.2019г. на ВАС, петчленен състав по адм. д. № 14752/2017г. и в частност с указанията да се осъществи косвен контрол за законосъобразност на акта на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ) за отнемане на разрешителното за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя. Посочва, че от мотивите на оспореното решение не става ясно дали съдът е извършил проверка на акта на ДКСИ, че същите са бланкетни. Изложени са мотиви за нищожност и незаконосъобразност на акта за отнемане на достъпа до класифицирана информация, а оттам и за липса на основанията по чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с твърдението, че липсва обстоятелство, препятстващо изпълнението на задълженията му. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на министъра на околната среда и водите. делото да бъде върнато за разглеждане по същество от друг състав на АС – гр. Б.д. Претендира разноски.
О. М на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрк. К. и юрк. Т., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално е допустимо. Разгледано по същество е основателно.
За да постанови оспореното решение тричленният състав на ВАС е приел, че с писмо вх. № 12-00-970/28.06.2016 г. на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), МОСВ е уведомено, че разрешението за достъп на И. Т. до класифицирана информация с ниво "Секретно" е отнето с Акт № 11 от 21.06.2016г. Посочил е, че в резултат на това е създадена нова фактическа обстановка - жалбоподателят е лишен от достъп до класифицирана информация, която води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това са неподвластни на волята на страните, тъй като са обусловени от действията на друг независим държавен орган. По тези съображения е приел наличието на чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. В решението съдът е посочил, че към момента на издаването на акта на ДКСИ той не е подлежал на съдебен контрол, а по указания, основани на практика на ЕСПЧ, дадени в съдебно решение на петчленен състав, с което делото е върнато, е посочено, че при новото разглеждане следва да бъде съобразена материалноправната законосъобразност на решението за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация като предпоставка за издаването на заповедта по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Във връзка с тези указания тричленният състав е приел, че ИАА на ДКСИ е издаден от компетентен орган по чл. 9, т. 9 от ЗЗКИ, в изискуемата се писмена форма и при спазване на административно производствените правила и закона. Посочил е, че ДКСИ съвместно с ДАНС са предприели необходимите действия за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с дейността на И. Т., като същите са обективирани в писмени документи и едва след това се е пристъпило към отнемането, като ДКСИ се е запознала с характера на нарушенията и продължителността на времето, през които те са били осъществявани. Приел е, че са обективирани 8 различни по вид нарушения, довели до отнемането на разрешението, като дори да се приеме, че по отношение на едно от тях, свързаното със съставения от ДАНС АУАН № И-57-4 от 23.04.2015г. нарушение, отговорността не е реализирана (НП е отменено с влязло в сила съдебно решение), то останалите 7 констатирани нарушения, по съвкупност обосновават отнемането. Приел е, че фактическите основания, които според ДАНС са изпълнили хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 2 от ЗЗКИ, са отразени в съответните официални свидетелстващи документи. По тези съображения съдът е достигнал до извод да законосъобразност на акта на ДКСИ за отнемане на достъпа до класифицирана информация, представляваща предпоставка за издаване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Т. в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради това е приел оспорването за неоснователна и е отхвърлил жалбата срещу заповедта на министъра на околната среда и водите. Решението е неправилно.
С решение № 2249 от 18.02.2019г. по адм. д. № 14752/2017г. на петчленен състав на ВАС е отменено решение № 13610 от 09.11.2017г. по адм. д. № 10069/2016г. на ВАС, пето отделение и е делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на пето отделение на ВАС. Въз основа на това решение на петчленен състав е образувано адм. д. № 1710/2019г. на ВАС, по което е постановено оспореното в това производство решение. С решение № 2249 от 18.02.2019г. са дадени задължителни указания към тричленния състав на ВАС при новото разглеждане на делото да бъде съобразена материално правната законосъобразност на решението за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация като предпоставка за издаването на акта по чл. 107 ал. 1 т. 5 от ЗДСл. Указанията касаят само и единствено преценка досежно наличието на материално правните предпоставки (причини) за отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, но не и цялостна преценка на законосъобразността на акта на ДКСИ, включително и евентуална му незаконосъобразност поради допуснати нарушения на административно производствените правила, на каквито се позовава касатора.
При постановяване на оспореното решение съдът не е изпълнил в цялост дадените указания от петчленния състав. Неправилно в оспореното решение е прието, че от доказателствата се установяват обективирани 8 различни по вид нарушения, довели до отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация, като дори да се приеме, че по отношение на едно от тях отговорността на Т. не е реализирана, поради отмяна на наказателното постановление с влезнало в сила съдебно решение, то остават установени още 7 нарушения. Това е така на първо място, тъй като действително ДАНС в представени справки са отразени (обективирани) 8 нарушения, но при издаване на акта за отнемане ДКСИ се е позовал само на две от тях. В оспореното решение не са налице изложени мотиви досежно наличието на материално правните предпоставки по чл. 59 ал. 1 т. 2 от ЗЗКИ, досежно именно тези две приети за основание за отнемане на разрешителното досежно именно на тези три нарушения, включително по коя точно хипотеза на тази норма същите представляват нарушение. По делото не е доказано (не са представени доказателства от административния орган) за наличието на материално правните предпоставки по чл. 59 ал. 1 т. 2 ЗЗКИ за отнемане на достъпа до класифицирана информация на Т., включително не са представени доказателствата, цитирани в акта на ДКСИ за отнемане на разрешението. В тази връзка настоящият състав намира, във връзка с дадените указания в предходно решение на петчленен състав на ВАС, че не са доказани наличието на основанията за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация и законосъобразност на акта на ДКСИ за отнемането, съответно не може да се направи извод за наличието на предпоставките по чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Т., тъй като обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължение следва да се основава на нова фактическа обстановка, която обаче не може да е резултат от незаконосъобразен акт.
Въз основа на гореизложеното и във връзка с трайната съдебна практика на ЕСПЧ при недоказана материална законосъобразност в тази връзка на акта за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация, то не може да се приеме наличие на предпоставките по чл. 107 ал. 1 т. 5 ЗДСл за издаване на заповед № 687 от 29.06.2016г. на министъра на околната среда и водите, съответно не може да се приеме, че тази заповед е законосъобразна.
По изложените съображения решение № 12167 от 01.10.2020г., постановено по адм. дело № 1710/2019г. по описа на ВАС е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповед № 687 от 29.06.2016г. на министъра на околната среда и водите.
Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски и като доказано, представени са доказателства за сторени такива в претендирания размер по представен списък, следва да бъде уважено. Искането на ответника по касация в тази връзка за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12167 от 01.10.2020г., постановено по адм. д. № 1710/2019г. по описа на Върховния административен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ заповед № 687 от 29.06.2016г. на Министъра на околната среда и водите.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на И. Т. от гр. С. сума в размер на 1240 (хиляда двеста и четиридесет) лева, разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.