ЧЛЕНОВЕ: Б. Ч.
Т. С.
при участието на секретар
и след писмено становище на прокурора П. М.
изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
частно наказателно дело № 583 /2012 г.
Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Районния съд в гр.София и Районния съд в гр. С. З.
Представителят на прокуратурата изразява становище, че компетентен да разгледа спора е Районният съд в гр. С. З.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното:
Жалбоподателката В. П. Ч. сезирала Районния съд в гр.София с жалба срещу наказателно постановление № Р-10-737 от 17.06.2011 г, издадено от зам. председателя на Комисията за финансов надзор, за нарушение по чл. 312, ал. 4, т. 1 от Кодекс за застраховането /КЗ/.
Софийският районен съд с определение от 08.12.2011 г. по нахд № 15326/2011 г. прекратил производството и изпратил делото на Районния съд в гр. С. З. като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателката в района на неговата юрисдикция и по тази причина спорът е от териториална компетентност на Старозагорския районен съд съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗАНН.
Районният съд в гр. С. З. оспорил извода на изпращащия съд за местната подсъдност и повдигнал спор пред Върховния касационен съд на основание чл. 44, ал. 1 от НПК.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на Районния съд в гр.София, според които делото е подсъдно на Районния съд в гр. С. З. по общите правила за подсъдност по местоизвършване на административното нарушение.
С атакуваното наказателно постановление /стр. 5/ е санкционирано „извършването на дейност като застрахователен агент от физическо лице без да е вписано по реда на КЗ в регистъра на Комисията за финансов надзор – нарушение по чл. 312, ал. 4, т. 1 от КЗ”. Нарушението е осъществено там, където е реализира инкриминираната дейност т. е в гр.С. З. според обстоятелствената част на наказателното постановление. Без значение за подсъдността е подчертаният от актосъставителя факт, че дължимата регистрация е следвало да се направи в гр.София, тъй като жалбоподателката не е привлечена към административнонаказателена отговорност защото не е предприела действия за вписване, а защото е работила като застрахователен агент. Прочее, както се признава се и от представителя на наказващия орган, тя не е имала задължение за извършване на вписване, тъй като то е възложено по силата на чл. 170, ал. 2, изр. 1 от КЗ на застрахователя, Застрахователният агент е длъжен самостоятелно да подаде заявление за вписване в регистъра на комисията, само когато извършва посредничество за застраховател от друга държава членка, който извършва дейност в Р. Б. при условията на свободата на предоставяне на услуги - хипотеза, неприложима за конкретния казус.Ето защо компетентен районен съд съгласно чл. 59, ал. 1 ЗАНН е този в гр.С. З. на когото следва да се изпрати досието по делото.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
Жалбата на В. П. Ч. против наказателно постановление № Р-10-737 от 17.06.2011 г, издадено от зам. председателя на Комисията за финансов надзор, за нарушение по чл. 312, ал. 4, т. 1 от Кодекс за застраховането да се разгледа от Районния съд в гр.С. З.
Делото заедно с определението да се изпрати на Районния съд в гр.С. З.
Препис от определението да се изпрати на Районния съд в гр.София - за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.