Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 10524 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез пълномощника ст. юрк. Я. К. срещу решение № 571/14.07.2021 г., постановено по адм. дело № 504/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик /АС – Пазарджик/, седми състав, с което по жалба на „А. Д. ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/311/00793/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/554#2 от 17.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласието си с извода на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП спрямо процесния случай. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на дружеството против процесния АУПДВ да бъде отхвърлена. Решението се оспорва и в частта на присъдените с него разноски в полза на „А. Д. ЕООД. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условия на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.
Ответникът – „А. Д. ЕООД гр. Пещера, чрез процесуалния си представител адв. П. К., в писмен отговор от 05.10.2021 г. и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 13/311/00793/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/554#2 от 17.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, с който на „А. Д. ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 55 979,11 лева на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с неизпълнение на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., както и на основание т. 4.4, буква „б“ и т. 8.1. от договор № 13/311/00793 от 18.08.2014 г. във вр. с неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор и след съобразяване на тежестта, степента и продължителността на неизпълнението, описани в т. 30 от „Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.“, както и във вр. с изпълнение на влязло в законна сила съдебно решение № 15501/14.12.2020 г., постановено по адм. дело № 6316/2020 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП, както и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП.
От фактическа страна по делото е установено и не е спорно между страните, че „А. Д. ЕООД е бенефициер по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР за периода 2007-2013 г. и има сключен договор с ДФ „Земеделие“ за подпомагане № 13/311/00793 от 03.11.2014 г.(погрешно в АУПДВ е посочена датата на договора – 18.08.2014 г.). В производствената програма на одобрения бизнес план е заложено реализирането на приходи от предоставяне под наем на автомобили.
При извършена проверка на място след плащане в периода 28.03.2019 г. - 05.04.2019 г., както и след извършени допълнителни административни проверки е установено, че не са изпълнени финансовите показатели, заложени в предоставения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнес плана за 3 пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), което представлява неспазване на договорни и нормативни задължения.
Предвид установеното при проверките и след проведена процедура изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ София е издал решение № 13/311/00793/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция (РНФК), изведено с изх. № 01-2600/2863#2 от 04.07.2019 г., с което е наложил на дружеството финансова корекция в размер на 373 194,09 лева. Финансовата корекция е определена съгласно таблица 1 на база размер на изплатена по договор финансова помощ - сумата 373 194,09 лв., тоест финансова корекция е в пълния размер на изплатената по договор финансова помощ, или 100%.
Дружеството е оспорило РНФК пред АС – Пазарджик, в резултат на което е постановено решение № 138/27.02.2020 г. по адм. дело № 982/2019 г., с което е отменено изцяло РНФК.
По касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София, Върховния административен съд, четвърто отделение, с окончателно решение № 15501/14.12.2020 г. по адм. дело № 6316/2020 г. е отменил първоинстанционното решение на АС - Пазарджик, в частта, с която е отменено РНФК, като вместо него постановил решение по същество, с което отхвърлил жалбата на дружеството против РНФК, в частта, в която е установено нарушение от "А. Д. ЕООД на договор № 13/311/00793 от 03.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. и на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. В мотивите си съдът е приел, че основанието за налагане на финансова корекция е налице и актът е законосъобразен в частта на установяване на нарушението, но размерът на публичното задължение е определен въз основа на подзаконов нормативен акт ("Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г."), който е обявен за нищожен с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с окончателно решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав, обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и влязло в сила от деня на обнародването. Съдът е посочил, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспореното решение № 13/311/00793/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/2863#2 от 04.07.2019 г., за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната. С диспозитива на решението си ВАС е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отменен размерът на наложената финансова корекция и е изпратил делото като преписка на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението на ВАС.
С писмо изх. № 01-2600/554 от 25.01.2021 г. ДФ „Земеделие“ е уведомил дружеството за откриване на производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 24, ал. 1 АПК във вр. с чл. 26, ал. 1 АПК и влязло в сила съдебно решение № 15501/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 6313/2020 г. по описа на ВАС и съобразно чл. 27, ал. 5 и ал. 7 (нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) ЗПЗП. Като фактически основания, послужили за издаване на АУПДВ № 13/311/00793/3/01/04/02 в акта, е изложено установеното при проверките неизпълнение от „А. Д. ЕООД на одобрения бизнес план по отношение на заложените приходи от субсидираната дейност за три пълни финансови годни (2016 г., 2017 г., 2018 г.), като реализираните приходи от дейността за периода от 01.09.2015 г. до 31.07.2019 г. са в размер на 21, 04 % спрямо заложените в бизнес плана, а за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. същите са в размер на 9, 46 %. Санкцията е определена в размер от 15 % от размера на получената финансова помощ или 55 979, 11 лева, съгласно т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г.“. Неизпълнението е потвърдено от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Със сключване на договора ползвателят се е задължил да изпълнява т. 4.12 от същия. Проверката за изпълнение на задължението неминуемо преминавала и през проверка, както на разходната, така и на приходната част, обективирани в бизнес плана. Неизпълнението на която и да е от тях съставлява неизпълнение на договорни задължения и по правилото на т. 8.1 от него води до понасяне на съответната отговорност.
Въз основа на тази фактическа установеност административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. В тази връзка е прието, че е опорочена процедурата по издаването на акта, тъй като констатираните нарушения съставляват неизпълнение на одобрени индикатори, което се явява основание за издаване на решение за финансова корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ / сега с наименование Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /заглавие изм. – ДВ. бр. 51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г./ и е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Прието е, че след като ВАС се е произнесъл по отношение на законосъобразността на РНФК, касаещо конкретно реда за неговото издаване и е върнал преписката за произнасяне в частта само за размера на наложената корекция, издаването на АУПДВ по различен ред се явява неизпълнение на дадените указания на съда при предходното разглеждане на делото. Съдът е направил извод, че е обвързан от постановеното решение на ВАС и следва да се съобрази с него, като въпросът относно реда за издаване на акта е разрешен от ВАС.
Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Първостепенният съд не е съобразил, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в изпълнение на влязло в сила решение № 15501/14.12.2020 г. по адм. дело № 6316/2020 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и на основание чл.177, ал.1, изречение първо АПК има сила за страните по делото. Съдът е пропуснал да съобрази цитираното влязло в сила решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РНФК в частта му, в която е установено нарушение от "А. Д. ЕООД на договор № 13/311/00793 от 03.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г. и на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007-2013 г. Наличието на установено неизпълнение на поетите от бенефициера договорни задължения, представляващо и неизпълнение на одобрени индикатори – основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за налагане на финансова корекция след изплащане на финансовата помощ е признато от съда, който се е произнесъл по същество и по този начин е преклудирана възможността за пререшаване на спора във връзка с приетите за установени вече факти. След връщането на преписката за ново произнасяне на административния орган спорен се явява само размерът на публичното вземане.
В процесния случай законосъобразно, при установено с окончателно съдебно решение, неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от дейността, административният орган е приложил относимите материалноправни разпоредби за определяне размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане, съгласно т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Видно от изложените мотиви в оспорения АУПДВ по отношение на определянето на новия размер на задължението органът се е съобразил с указанията, дадени в решението на ВАС във връзка с установеното от вещото лице изпълнение на приходите от страна на ползвателя на помощта в размер на 20,41 % спрямо заложените в бизнес плана. Именно предвид тези констатации е определена санкция в размер от 15 % от размера на получената финансова помощ, съгласно т. 30 от горецитираните Правила, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средно аритметично за същия период.
За яснота в случая следва да се посочи, че в актуалната съдебна практика на Върховния административен съд по тълкуването на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 (Нови – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) се приема, че новата редакция на чл. 27 ЗПЗП има за цел да уреди по нов и по-ясен начин на реда и формата за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ при установяване на основания за финансови корекции и нарушение на договорни задължения, което несъмнено се вижда от мотивите на законопроекта за това изменение на ЗПЗП. Съгласно постоянната практика на ВАС АУПДВ, който е мотивиран с фактически основания за извършване на финансова корекция, каквото е неспазването на одобрени индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, но без посочване на цитираното правно основание, се явява незаконосъобразн поради нарушаването на изискването за форма на административния акт (непосочване на коректното правно основание в мотивите на административния акт).
В настоящия случай предвид установителното действие на влязлото в сила съдебно решение на ВАС в посочената по-горе част, спорът за наличие на основание за установяване на публично вземане в тежест на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ е окончателно разрешен и горецитираната практика на ВАС не намира приложение. Издаването на АУПДВ само относно размера на подлежащата на възстановяване помощ, което е спорно в настоящото производство, по никакъв начин не засяга правото на защита на адресата на акта, който е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила. (В същия смисъл решение № 6457 от 29.06.2022 г. по адм. д. № 10431/2021 г. на ВАС, осмо отделение, решение № 2219 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10421/2020 г. по описа на ВАС, първо отделение).
Действително предвид влязлото в сила решение на ВАС се установява наличие на два акта – един за установяване на нарушение по ЗУСЕФСУ и друг за установено публично държавно вземане по ЗПЗП. Това обстоятелство не е довело до нарушаване на правото на страната да участва в производствата на двата акта и да направи свои доказателствени искания.
Въз основа на изложеното, решението на АС – Пазарджик се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на „А. Д. ЕООД срещу оспорения АУПДВ № 13/311/00793/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/554#2 от 17.03.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 4866,57 лева, от които държавна такса за касационната инстанция от 447,83 лева, юрисконслултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 2209,37 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при обжалваем материален интерес по делото в размер от 55 979,11 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 571/14.07.2021 г., постановено по адм. дело № 504/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, седми състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. Д. ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/311/00793/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/554#2 от 17.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ София.
ОСЪЖДА „А. Д. ЕООД, [ЕИК], представлявано от Н. К., със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, ул. „С. Н. , № 48, вх. А, ет. 4, ап. 10, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 4866,57 (четири хиляди осемстотин шейсет и шест и петдесет и седем) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА