О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5123

София, 11.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 1499/2024 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. П., чрез адв. И. Л., против въззивно решение № 169/10.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 86/2023 г. на Окръжен съд - Враца, с което е потвърдено решение № 281/02.11.2022г., постановено по гр. д. № 875/2021 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлен предявения от Б. П. П. – починала на 15.04.2023 г. и заместена в хода на производството от своята дъщеря А. Б. П., против Н. В. М. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарението, което Б. П. е направила на ответника с нотариален акт № 57, том I, дело № 493/30.03.1999 г. на Д. Г. - съдия по вписванията при РС - Козлодуй, на недвижим имот, находящ се в гр. Козлодуй, област Враца, представляващ дворно място от 1200 кв. м., парцел *, квадрат *, пл. № *, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, застроена на 62 кв. м., паянтово жилище, застроено 66 кв. м. и ССП, като неоснователен и недоказан и е осъдена да заплати на Н. В. М. направените в процеса разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Социалните помощи получавани от дарителката, могат ли да се приемат за доход или не са доход с оглед обстоятелството, че ищцата е получавала социална помощ, свидетелства ли, че тя е в нужда от издръжка?“ ; 2. „Обвързан ли е съдът и до каква степен от констатациите съдържащи се в прокурорските постановления и в частност за прекратяване на наказателното производство?“; 3.“Може ли да се приеме, че при отказ на прокуратурата да образува досъдебно производство, факта на подаване на жалба е проявление на акт на неблагодарност и непризнателност към дърителя?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 66/19.02.2009 г. по гр. д. № 4621/2007 г. на ВКС, а вторият с решение № 66/12.05.2015 г. по гр. д.№ 5839/2014 г.,а третият с ТР № 1/2013 г. от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Н. В. М., чрез адв. М.С., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, дело № 493/30.03.1999 г. на Д. Г. - съдия по вписванията при РС - Козлодуй, Б. П. П. е дарила на дъщеря си А. Б. П. и на зет си Н. В. М., собствения си на недвижим имот, находящ се в гр. Козлодуй, област Враца, представляващ дворно място от 1200 кв. м., парцел *, квадрат *, пл. № *, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, застроена на 62 кв. м., паянтово жилище, застроено 66 кв. м. и ССП. След развода на приобретателите, с нотариален акт за дарение на поземлен имот № 79, том III, рег. № 9528, дело № 337/29.11.2013 г. на нотариус Е. К., рег. № * на НК, с район на действие РС - Козлодуй, А. М. дарява на своята майка Б. П. собствената си 1/2 идеална част от съсобствения й с Н. М. поземлен имот с идентификатор *.*.* по КККР на гр. Козлодуй, ведно с построените в него сгради, като дарителката А. М. е запазила правото си да обитава и да ползва дарените идеални части от имота, докато е жива. Ответникът Н. М. и Б. П. били в лоши отношения и водили различни дела по-между си. Ответникът е водил дела срещу Б. П. в PC - Козлодуй: гр. д. № 1021/2014 г., образувано по иск с правно основание чл. 232 ЗЗД за заплащане на наем за сумата 8160,90 лева, който е отхвърлен и гр. д. № 1382/2014 г., образувано по иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на извършени подобрения в имота в размер 10 000 лева, който е уважен. С решение № 334/30.10.2018 г. по гр. д. № 803/2016 г. на PC - Козлодуй е изнесен на публична продан, на основание чл. 348 ГПК, ПИ с идентификатор *.*.* по КККР на гр. Козлодуй, ведно с построените в него сгради. Образувано е досъдебно производство № 364/2020 г. по описа на РУ - Козлодуй за извършено на 21.08.2020 г. в гр. Козлодуй, ул. Хр. Ботев № 194 престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК за отнети движими вещи от владението на Б. П., което е прекратено с постановление на РП - Враца от 25.01.2021 г., поради липса на извършено престъпление от общ характер. Гражданско дело № 1193/2014 г. на РС - Козлодуй е образувано по искова молба, депозирана на 21.10.2014 г. от Б. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД против Н. М., за отмяна на дарението, извършено в полза на надарения Н. М. с нотариален акт № 57, том I, дело № 493/30.03.1999 г., поради отказ на ответника да дава на ищцата издръжка, от която тя има трайна нужда, или алтернативно за обявяване на този нотариален акт за нищожен. С решение № 68 от 21.03.2015 г. съдът е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан, отхвърлил е също и алтернативно предявеният иск за обявяване нищожността на сделката. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Б. П. е отправила две нотариални покани до ответника Н. М., с които го е поканила да й предостави ежемесечна парична издръжка в размер 500 лева, първата от които от 01.04.2021 г., чрез нотариус Е. К., връчена на 12.04.2021 г. на адресата, чрез работодателя му ДП „Радиоактивни отпадъци” при отказ по чл. 46, ал. 1 ГПК да я получи и втората от които от 31.05.2021 г. чрез нотариус М. Г., връчена на 28.06.2021 г. лично на адресата, но въпреки това ответникът не дал поисканата издръжка.

За да отхвърли иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД съдът е приел, че не е установено наличието на първия елемент от фактическия състав, а именно Б. П. да е имала трайна нужда от издръжка към датата на поканата или към датата на приключване на съдебното дирене. Аргументирал се е, че съгласно заключението на приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза Б. П. не е изпаднала в трайна нужда от издръжка и е имала средства за съществуване, тъй като през 2021 г., 2022 г. и през първото тримесечие на 2023 г. доходите й надвишават нуждата от средства за издръжка на лице, според НСИ и минимална работна заплата за страната с повече от 25 - 30 % и са между 2-3 пъти над линията за бедност. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската част на комплексната експертиза, е установено, че след 2015 г. и към датата на завеждане на делото има влошаване на здравословното състояние на Б. П., а в заключението на вещото лице, изготвило съдебно-фармакологичната и фармацевтично оценителната част на експертизата, включително и допълнителното такова, са изчислени разходите на Б. П. за лечението й в процесния период въз основа на представените по делото доказателства. Тези разходи от своя страна са включени в изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Посочил е, че обстоятелството дали влошеното здравословно състояние на Б. П. й позволява да извършва самостоятелни домакински дейности за себе си и има ли нужда от лице, което да я обслужва, би било релевантно в настоящото производство, само в случай, че бъде установено, че здравословно състояние не й позволява извършването на такива дейности, поради което същата е направила, респективно ще направи, разходи за лице, което да я обслужва. По делото липсват твърдения за направени от Б. П. разходи, свързани с обслужващо я лице, респективно не са и ангажирани доказателства в тази насока, поради което съдът е приел, че сам по себе си факта, че не е могла да се самообслужва не обуславя наличието на трайна нужда от издръжка. Отчел е, че доколкото по делото има данни за затруднено придвижване на Б. П. /показанията на свидетелите и констатацията на вещото лице, изготвило заключението по съдебно - медицинската експертиза/, то на същата е оказвана помощ от съжителстващите с нея лица – дъщеря й А. П. и Д. М.,като е съобразил и експертно решение от 15.09.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. И. Р.” – Козлодуй ЕООД, с което на Б. П. е определена 91% ТНР без чужда помощ. Приел е, че живеейки в жилището, от което 1/2 идеална част е собственост на ответника, без да му заплаща месечен наем, Б. П. всеки месец е спестявала сума за наем в размер 150 лева за периода 2016 г. – 2019 г. и 250 лева за периода 2020 г. – 2021 г., като е отчел, че консумативите за това жилище са поети от Д. М., т. е. за целия период на ползване на имота тези разходи не са били в тежест на Б. П.. Взел е предвид и обстоятелството, че П. е изтеглила кредит от „Банка ДСК” ЕАД, клон Козлодуй на 05.04.2016 г., но е приел, че следва да бъдат включвани в размера на месечните суми, необходими за издръжката й, тъй като това са допълнително и доброволно поети от дарителката задължения, с които съзнателно е намалила средствата си за издръжка за период от девет години със сумата 132,14 лв. месечно, равняваща се на месечната вноска по кредита.

Поставените въпроси не обусловят допускане на касационно обжалване. На първият въпрос не може да се даде принципен отговор извън контекста на обсъдените във въззивното решение множество доказателства. Вторият въпрос относно обвързващата сила на констатациите съдържащи се в прокурорските постановления за прекратяване на наказателното производство е неотносим към изхода на делото. Трайно в практиката на ВКС се приема, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите, уредени от закона основания за отмяна на дарението. В разглеждания случай се касае за обективна невъзможност за престиране, а не за виновно неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за предоставянето й. Следователно, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на минималните лични и обичайни нужди на дарения. Това е така, тъй като самото дарение се извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото му. Ако възможностите на дарения да отделя издръжка от доходите си са без значение, тъй като той притежава подареното, това би влязло в противоречие със самата същност на договора за дарение като безвъзмезден акт, по силата на който дарителят веднага и неотменимо предоставя в собственост на дарения подареното. В тази връзка отмяната на дарението от една страна е възможност за дарителя да получи средства, от които той се нуждае, но от друга страна е санкция за непризнателността на дарения и като такава тя следва да се прилага стриктно и то само за силно укоримо негово поведение. Затова обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. При подобни обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност. Постановленията за прекратяване на наказателното производство на прокурора не е релевантно към описания фактически състав на предявения конститутивен иск за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Предвид изложеното по въпросите не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК,поради което, не следва да се обсъжда допълнителния селективен критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 169/10.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 86/2023 г. на Окръжен съд - Враца.

ОСЪЖДА А. Б. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Н. В. М., ЕГН [ЕГН], сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин/ – разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: