Образувано е по касационна жалба на С. О съвет, чрез неговия пълномощник срещу решение № 6468/17.11.2020 г. по адм. д. № 1335/2020 г. на Административен съд – София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски.
Ответниците по касационната жалба – Е. Е. и С. Е. от гр. С., чрез техния процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна и претендират направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Е. и С. Е. срещу Решение № 550/25.07.2019 г. по протокол № 80, т. 36 от заседание на Общински съвет С. З, проведено на 25.07.2019 г., с което е одобрен проект за ПУП - изменение на План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) на местността ж. к. „Дружба I – III“, район „Искър“, в граници бул. „К. П“, ул. „Тирана“, ул. „И. Б“, бул. „Кап. Д. С“ и местност „Дружба 2-I част“, в граници бул. „Проф. Ц. Л“, бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна“, в частта му за имот с идентификатор 68134.1505.1214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изп. Директор на АГКК,представляващ УПИ III-1214, от кв. 3 по плана на гр. С..
С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискването за писмена форма и реквизити по ЗУТ, но при приемането му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В оспорената му част то е в нарушение и на материалния закон. С обжалваното изменение на ПУП-ПР се променят границите на вече урегулирани имоти, в това число границите на имота на жалбоподателя. В случая не са налице предпоставките на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ за изменение на плана. Одобреното изменение на подробния устройствен план за регулация противоречи на императивната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, според която предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В случая, предприетата инициатива въвежда ограничения в правото на собственост на жалбоподателя, без да е направена оценка на обществения и частния интерес. Решението е правилно като краен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗУТ за изработването на устройствените планове се ползват данни от кадастралната карта и имотния регистър за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите, както и данните за собствеността и ограничените вещни права.
По делото е установено, че жалбоподателите пред първоинстанционният съд са собственици на процесния имот с идентификатор 68134.1505.1214 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., който е идентичен с ПИ 1214 по кадастралния план преди създаването на кадастралната карта. Първоначалният подробен устройствен план за района, в който е разположен имота, е от 1982 г., но имотът не фигурира в него, тъй като е реституиран на собствениците едва през 2001 г., нанесен в кадастралната основа плана през 2002 г. Съгласно приетият с решение на МС на 16.12.2009 г. общ устройствен план, процесния имот попада в зона Жк, жилищна зона за комплексно застрояване с определени в него параметри на застрояване. Предвид изложеното и множеството последвали изменения на ПУП за района, в случая противно на приетото от първоинстанционния съд, са налице предпоставките за изменение на подробния устройствен план, поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Въпреки че това условие е изпълнено, заповедта е незаконосъобразна на останалите основания, посочени от решаващия съд. Противно на изложеното в касационната жалба, предложеното изменение се различава драстично от границите на имота по кадастралната карта, в каквато насока е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Следователно не е изпълнена абсолютната предпоставка за приложението на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, позволяваща промяна на действащия подробен устройствен план при одобряване на кадастрална карта, в която имотните граници на урегулираните поземлените имоти не съвпадат с регулационните, доколкото предвидените с промяната граници са различни от тези по кадастралната карта, от която следва да се извеждат.
Изградената в процесния имот едноетажна сграда с предназначение банков клон е по издадено разрешение за строеж от 2008 г. Въпреки твърденията в съдебното производство на административния орган за нейното запазване, оспореният акт предвижда запазване единствено на едноетажната сграда с магазини, т. е. без запазване на едноетажната сграда – банков клон, в каквато насока е и заключението на вещото лице. От заключението на вещото лице се установява, че и по обжалвания план отреденият за имот УПИ I-1214 е с отреждане за обществено обслуслужване и офиси, всъщност такове е и отреждането му по плана от 1984 г. По плана за застрояване законно изградената в имота сграда банков офис на Райфайзен банк не се предвижда да остане в бъдещото застрояване. Това противоречи на мотивите в обстоятелствената част на обжалваното решение, според което с плана за застрояване се потвърждават и запазват законно изградените обществено-обслужващи сгради. Следователно, заповедта е издадена в грубо нарушение на правата на жалбоподателите, както и на строителните правила, доколкото в чл. 156, ал. 8 ЗУТ законодателят е предвидил, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна, а в случая е налице законно построена сграда.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ промяната в границите на веднъж урегулирани поземлени имоти с план за изменение на регулацията е възможна при съгласие на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост, с нотариално заверени подписи. В процесния случай, по делото са представени доказателства такава процедура е започната, но не е завършена. Разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което основание е издаден административния акт, не могат да предизвикат като правна последица промяна на собственост чрез регулация без спазване на императивните изисквания на чл. 15 ЗУТ.
Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт в обжалваната му част като материалнонезаконосъобразен, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, в размер на 600 (шестстотин) лв. за всеки един от тях, представляващи възнаграждение за един адвокат по приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 04.01.2021 г. Възражението на касатора за прекомерност на разноските се явява неоснователно, тъй като същите са претендирани в размер под минималния по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6468/17.11.2020 г. по адм. д. № 1335/2020 г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Е. Е., [ЕГН], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 (шестстотин) лв.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. Е., [ЕГН], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 (шестстотин) лв. Решението е окончателно.