Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на Х. Х., гражданин на Ирак, за отмяна на решение № 9796/16.07.2020 г. по адм. дело № 8729/2019 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменено решение № 3896/10.06.2019 г. по адм. дело № 3427/2019 г. Административен съд-София град в частта, с която е отменено решение № 1304/26.02.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците и преписката е върната за ново произнасяне от органа, в частта, с която е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец. Молителят, чрез процесуалния му представител адвокат Н. Г. сочи, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК. Отправя искане до съда решението на ВАС да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се остави в сила решението на АССГ.

Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество е неоснователно.

Правното основание на чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. При отменителното основание, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение,...