Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Г.К, в качеството му на управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. С., срещу Решение № 188 от 25.05.2017 г. постановено по адм. дело № 69/2017 г. По описа на Административен съд Смолян с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна му.

Ответната страна – МБАЛ „Д-р Б. Ш“ АД – гр. С., чрез пълномощника си адв.. В, в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Смолян е образувано по искова молба, подадена от МБАЛ „Д-р Б. Ш“ АД – гр. С., срещу НЗОК гр. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/, с която претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 21/НП/242 от 10.09.2015 г., издадено от директора на РЗОК – Смолян.

С обжалваното решение административният съд е уважил изцяло предявения иск, присъдил е на ищеца и направените по делото разноски.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от директора на РЗОК – Смолян, с което на ищеца е наложено административно наказание – имуществена санкция. За осъществената в производствата пред Районен съд Смолян и Административен съд Смолян адвокатска защита МБАЛ „Д-р Б. Ш“ АД – гр. С. е заплатило възнаграждение в размер на 444 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 18.09.2015 г. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция.

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че не тя не може да бъде страна в производството по ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО), задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Правния статут на НЗОК е определен в чл. 6, ал. 1 от ЗЗО който регламентира качеството й на юридическо лице със седалище София, както и предмета й на дейност, който се състои в осъществяване на задължителното здравно осигуряване.

Правата и задълженията на НЗОК като орган, осъществяващ задължителното здравно осигуряване, го характеризират като държавен орган, на когото и чрез съответните териториални поделения – РЗОК, са възложени властнически правомощия във връзка с регулирането на обществените отношения по здравното осигуряване на населението и провеждането на държавната политика в тази област, в изпълнение на които правомощия НЗОК - съответно РЗОК - извършват административна дейност.

Ето защо макар и НЗОК да не е сред органите на държавна власт, осъществяващи изпълнителната власт в нормативния или законовия смисъл на това правно понятие, тя е орган, осъществяващ държавната политика в областта на здравеопазването и регулиращ обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване на населението. Затова по закон НЗОК извършва административна дейност, по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, от особен вид, чиято характеристика е изчерпателно уредена в специалната правна уредба по ЗЗО, ПУДНЗОК и НРД и е пасивно легитимирана да отговаря по предявените обективно съединени искове по чл. 1 ЗОДОВ.

На следващо място, правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.

Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност от орган на ответника.

Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 188 от 25.05.2017 г., постановено по адм. дело № 69/2017 г. по описа на Административен съд Смолян. Решението е окончателно.