Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на началника на сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив срещу решение № 372 от 19.02.2018 г. по адм. д. № 3292/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № 5386з-131 от 13.10.2017 г. на началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР –Пловдив за отнемане на правото на постоянно пребиваване в Р. Б на А.В, гражданин на Руската федерация.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага доводи, че са налице фактическите основания по чл. 40, ал. 4 от ЗЧРБ за налагане на принудителната административна мярка, други факти, освен съдържащите се в хипотезата, административният орган няма задължение да излага. Действал е при условията на обвързана компетентност, не се спори, че лицето не е пребивавало на територията на страната повече от 6 години, не е допуснал нарушение на нормите на ЕКЗПЧОС.

Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски адвокатско възнаграждение по представен списък.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 23.02.2018 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 22.02.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ поради това, че чужденецът е отсъствал от страната в продължение на период по-голям от 6 години – напуснал е страната на 21.10.2009 г. и последващо влизане е регистрирано на 02.10.2017 г., основание за отнемане на постоянното пребиваване съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЧБР. Изложил съображения, че административният орган не е събрал данни относно обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, и по-конкретно...