Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба, подадена от ЕТ „Тоника – П.М“, ЕИК 121676118, представляван от П.М, чрез пълномощника му адв. Д.Д, с която, на осн. чл. 239, т. 1 АПК, се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 6523 от 28.10.2016 г., постановено по адм. дело № 7091/2015 г. от Административен съд София-град и на потвърждаващото го Решение № 2629 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 231/2017 г. от Върховния административен съд, трето отделение.

Към молбата е приложено писмено доказателство – нотариален акт № 142, том ХХХV, дело № 11560/2017 г. на Службата по вписванията гр. С., за което се твърди, че е ново доказателство, удостоверяващо ново обстоятелство,. Твърди се още, че с това доказателство молителят се е снабдил на 28.03.2017 г., т. е. след постановяване на първоинстанционния съдебен акт, като касационният съд, предвид забраната на чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, не го е взел предвид при постановяване на окончателния съдебен акт. Моли за отмяна на цитираните съдебни решения и връщане на делото за ново разглеждане от административния съд.

В съдебно заседание, процесуалният представител на молителя поддържа молбата и претендира присъждане на понесените по делото разноски, съгласно представения на съда списък.

Ответната страна – Кметът на Столична община, район „Триадица“ не е взел становище по молбата в срока по чл. 242, ал. 2 АПК и не е изпратил процесуален представител в о. з.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна...