О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2655

гр. София,16.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

К. М.

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№857 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. срещу решение №163 от 21.11.2023 г. по в. гр. д.№349/2023 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №45 от 08.06.2023 г. по гр. д.№46/2021 г. на ОС Сливен в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл.432, ал.1 КД за разликата над присъдените суми от по 50 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М. и в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. срещу Х. М. Е. частични искове по чл.86, ал.1 ЗЗД: за сумата над 1513.89 лв. до предявения размер от 3000 лв., част от претенция от 6600 лв. по иска предявен от М. Д. Й., за сумата над 1666.67 лв. до предявения размер от 3611.40 лв., част от претенция от 7270 лв. по иска предявен от А. И. Г. и за сумата над 2861.11 лв. до предявения размер от 8390 лв., част от претенция от 12 050 лв., по иска предявен от З. И. Г..

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с множество въпроси, които се свеждат до следните, уточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. За задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за изхода на делото, както и всички доказателства, включително заключенията на назначените по делото експертизи и да изведе мотиви защо приема тези заключения. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и може ли съдът да вземе предвид поведение на пострадалия, за което няма конкретни твърдения и фактически основания в отговора на исковата молба и във въззивната жалба. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът между страните е във връзка с размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищците и с наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия им родител. Съобразил е възрастта на ищците и техния починал родственик, естеството на техните отношения, за които, от свидетелските показания на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, се установява, че са топли и подкрепящи, интензитета на претърпените от загубата вреди, както и общественото схващане за справедлива обезвреда и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие. Посочил е, че от друга страна в конкретния случай претендиращите обезщетение вече отдавна са започнали своя самостоятелен живот на възрастни, формирали са отделен бит от този на семейството на баща си и ще се възстановяват в подкрепящата среда на собственото си семейство. С оглед изложеното е достигнал до извод, че справедлива стойност на претърпените вреди се явява сумата от по 150 000 лв. за всеки от тримата претендиращи. По отношение въведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушения на правилата за движение по пътищата е намерил, че същото е въведено срочно – в отговора на исковата молба, квалифицирано като основаващо се на нарушения на задълженията на водача на каруцата по силата на ЗДвП, с конкретно посочени фактически основания. Анализирайки предпоставките за настъпване на непозволеното увреждане е счел, че обективен принос в инцидента имат и водачът на автомобила и водачът на каруцата, в различно съотношение. Позовал се е на заключението на вещото лице по изпълнената в производството пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, както и на показанията на свидетелката Е. – очевидец на процесното ПТП и е установил: че починалият водач на пътното превозно средство с животинска тяга, управлявано в тъмната част на денонощието, е неглижирал задълженията си, като участник в движението, регламентирани в приложимия специален закон, като не е оборудвал каруцата при движение през нощта със светлоотразители отпред и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина отзад вляво – нарушение по чл.71, ал.1 ЗДвП; че не е носил светлоотразителна жилетка през тъмната част на денонощието – нарушение по чл.106, ал.2 ЗДвП; че е предприел напречно навлизане отляво на дясно на платното за движение, спрямо посоката на автомобила, пресичайки коридора на придвижване на лекия автомобил, участник в произшествието, без да се убеди, преди започване на маневрата, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока и скорост на движение – чл.25, ал.1 ЗДвП, като е навлязъл в пътната лента на автомобила без да го пропусне – чл.25, ал.2 ЗДВп. В съвкупност на всичко изложено е достигнал до извод, че с поведението си починалият е допринесъл в значителна степен за собственото си увреждане - вземайки решение да пресече пътното платно, без съобразяване на горепосочените изисквания за това, пострадалият е увеличил риска за настъпване на неблагоприятните последици, при това с решаваща тежест в причинния комплекс по настъпване на увреждането, поради което е определил релевантния каузален принос на увредения в размер на 2/3.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, въпросите на касатора са обусловили правната воля на съда, но посочените въпроси са решени изцяло в съответствие с практиката на ВКС. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Преценил е експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото, в частност с показанията на свидетеля очевидец, въз основа на което и е достигнал до изводите си относно противоправното поведение на починалия. Изложил е мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищците предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Въззивният съд е обсъдил, анализирал и оценил подробно и задълбочено всички установени по делото факти и обстоятелства, които с оглед разясненията посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. и в практиката на ВКС, са относими при определяне на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, като вкл. е взел предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Също така е видно, че в решението се съдържа подробен анализ на приетите доказателства, с оглед установяване на фактите, относими към твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат /с наведени още в отговора на исковата молба конкретни фактически действия, осъществени от пострадалия, с които е допринесъл за увреждането си – л.57 от първоинстанционното производство/, като съдът е кредитирал заключенията на вещото лице по САТЕ и показанията на свидетеля очевидец и е достигнал до собствени изводи въз основа на всички събрани по реда на ГПК доказателства по делото, след отговор на направените от страните възражения. Съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Възприетият от въззивният съд извод за извършени от починалия нарушения /като водач на пътното превозно средство с животинска тяга, управлявано в тъмната част на денонощието, не е оборудвал каруцата със светлоотразители отпред и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина отзад вляво, не е носил светлоотразителна жилетка, предприел е напречно навлизане отляво на дясно на платното за движение, пресичайки коридора на придвижване на лекия автомобил и е навлязъл в пътната лента на автомобила без да го пропусне/, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на установените по делото факти, като степента на обективния принос е определена след отчитането на поведението на пострадалия като предпоставка за настъпването на вредоносния резултат.

В този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради и което решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като въззивният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите му изводи са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС, в размер на 200 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №163 от 21.11.2023 г. по в. гр. д.№349/2023 г. на АС Бургас в частта му, с която е потвърдено решение №45 от 08.06.2023 г. по гр. д.№46/2021 г. на ОС Сливен в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове по чл.432, ал.1 КД за разликата над присъдените суми от по 50 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Х. М. и в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. срещу Х. М. Е. частични искове по чл.86, ал.1 ЗЗД: за сумата над 1513.89 лв. до предявения размер от 3000 лв., част от претенция от 6600 лв. по иска предявен от М. Д. Й., за сумата над 1666.67 лв. до предявения размер от 3611.40 лв., част от претенция от 7270 лв. по иска предявен от А. И. Г. и за сумата над 2861.11 лв. до предявения размер от 8390 лв., част от претенция от 12 050 лв., по иска предявен от З. И. Г..

ОСЪЖДА М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. да заплатят на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата от 200 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.