Производството е по член 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№15539/11.02.2013г.,подадена от Й. Х. П. и Д. И. П.,чрез пълномощника им адвокат Я. В.,против решение от 19.12.2012г. на Софийски градски съд,ГО,ІV Б въззивен състав, постановено по в. гр. д.№4045/2010г. по описа на същия съд, с което е отменено решение от 30.06.2006г. по гр. д.№6316/2004г. по описа на Софийски районен съд,ГК,75 състав, в частта за отхвърляне на предявените от Т. Г. А. искове за делба на описаните в решението сгради и вместо него е постановено:допуска извършването на съдебна делба между Т. Г. А.,Й. Х. П.,И. В. П. и Д. И. П. на следните недвижими имоти - Двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ,целия с площ от 690 кв. м,съставляващ парцел VІ-162 в кв. 27, по плана на [населено място], [улица],при описани в решението съседи на имота, със застроена площ на сградата от 72 кв. м,състояща се от три стаи и склад/мазе/ на първия полуподземен етаж и три стаи и антре на втория етаж, ведно с външна тоалетна и масивна тухлена постройка с площ от около 20 кв. м при дялове:1/6 идеална част за Т. Г. А.,1/6 идеална част за Й. Х. П.,1/6 идеална част за И. В. П. и 3/6 идеални части за Д. И. П..Със същото въззивно решение се допуска извършване на съдебна делба между Т. Г. А.,Й. Х. П. и И. В. П. на следния недвижим имот:гараж с площ от 23 кв. м,находящ се в гореописания УПИ при дялове по 1/3 идеална част за всеки от съделителите, като оставя в сила решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени исковете на Т. Г. А. за делба на тухлено складово помещение и дърводелска работилница, находящи се в източната част на гореописания УПИ и три стопански постройки, находящи се в същия.В частта, в която искът за делба на УПИ VІ-162 в кв. 27 по плана на [населено място],обл.София е отхвърлен, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

В касационната си жалба, касаторите молят да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен иска за делба, предявен от Т. Г. А..

В изложението си, приложено към касационната жалба, касаторите заявяват/цитирам/:

„Решаващият състав на СГС се е произнесъл по следните съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона/чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК/:

Първият е приложима ли е разпоредбата на член 103 от ЗПР на Семейния кодекс от 1968г отм., когато по делото не е установено с писмени доказателства, че между две лица има сключен брак/граждански или църковен/.По делото решаващият състав на СГС е приел, че И. П. К. и Г. А. К. са били в брак без по делото да има писмени доказателства за това кога и кой надлежен орган/граждански или църковен/ е обявил, че двамата са встъпили в брак.Без доказателства решаващият съд е приел, че към 1960г.,когато е била построена/надстроена/ жилищна сграда в дворното място, получено по наследство от И. К.,те двамата са били в съществуващ брак между тях.” Както и:

„Вторият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл решаващият състав на СГС,е че с Удостоверението за наследници на Г. А. К./починала през 1984г./ се приема за установена брачна връзка между нея и И. П. К.,посочен в удостоверението като неин наследник-съпруг.”като се излагат аргументи, че при решаването на този въпрос, с оглед тълкуването на закона-Семейния кодекс от 1968г отм. е довело до постановяване на незаконосъобразното въззивно решение.

Ответниците по касационната жалба Г. К. Г.,Г. П. П.,В. П. П./наследници на починалата след постановяване на въззивното решение Т. Г. А.-поч. на 27.03.2013г./,чрез пълномощника си адвокат В. Д.-В.,заявяват, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.

С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил, че спорният въпрос по делото е дали процесната двуетажна жилищна сграда е била индивидуална собственост на И. К. или е била в режим на съпружеска имуществена общност с неговата съпруга Г. К..С оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел, че двуетажната жилищна сграда е била построена по време на брака на И. и Г. К. през 1960г.,като бракът им е бил прекратен със смъртта на съпругата на 29.11.1984г. и доколкото бракът е бил заварен по смисъла на чл. 103 от ЗПР на Семейния кодекс от 1968г./ в сила от 23.05.1968г/,за него се прилага имуществения режим, установен с този кодекс, поради което е стигнал до извода, че построената в дворното място, индивидуална собственост на съпруга И. К.,двуетажна жилищна сграда е станала съпружеска имуществена общност-т. 4 от ППВС №5/31.10.1972г./.

Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а по т. 3 от това тълкувателно решение-правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/член 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Видно от съдържанието на посочения като първи правен въпрос в изложението на касатора, относно приложението на разпоредбата на член 103 от ЗПР на СК от 1968г отм., е налице последователна и непротиворечива практика на ВКС,включително и задължителна.Според ППВС №5/1972г.,т. 3 недвижимите и движими вещи и правата върху вещи, принадлежат общо на двамата съпрузи, ако придобиването е станало докато трае бракът, а в т. 4 на същото е възприето, че построената по време на брака сграда върху земя индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи.С оглед на така формулирания от касаторите правен въпрос и приетото в решаващите мотиви на съда, не е налице хипотезата, предвидена в разпоредбата на член 280, ал. 1, т. 3 ГПК.С аргументите по така посочения от касаторите като правен въпрос, всъщност се навеждат касационни оплаквания за неправилно приложения на материалния закон, по смисъла на член 281, т. 3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по на член 280, ал. 1 ГПК.Това е така, защото преценката за законосъобразност на възззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване в производството по член 290 от ГПК.

По отношение на формулирания като втори материалноправен въпрос, който според изложението на касаторите е от значение за точното прилагане на закона, с него всъщност се правят отново касационни оплаквания за неправилни изводи на съда при преценка на доказателство по делото, а именно - удостоверението за наследници на Г. А. К.,в което като неин законен наследник е посочен преживелия съпруг И. П. К.-починал 1997/лист 17 от делото/.Ето защо, не е налице посочен правен въпрос, съгласно предвиденото в т. 1 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС,а само възражение на касаторите за приетото от съда в тази връзка, свързано с качеството на законен наследник И. П. К.-като преживял съпруг на Г. А. К.,което е довело и до преценката на съда за имуществото придобито по време на брака им.Освен че така заявеното от касаторите представлява касационно оплакване, по смисъла на член 281, т. 3 от ГПК,това се прави едва в касационната жалба, тъй като така представеното удостоверение за наследници на Г. А. К./лист 17 от делото/,е било оспорено, съгласно предвидения от закона ред, само по отношение на посочването в същото на Т. Г. А.-като законен наследник на Г. К./по заместване на съпруга й Н. И. П.-поч. 2003г.-лист 19 от делото/,каквато последната според касаторите не се явява, видно от изложеното в депозираната молба на лист 76 от делото от адвокат А. Д.,пълномощник на ответницата Д. И. П.,но в същата не се оспорва качеството на законен наследник на преживелия съпруг И. П. К..

С оглед изложеното, касационния съд намира, че не е налице основанието, посочено от касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2012г. на Софийски градски съд, го,ІV-Б състав, постановено по в. гр. д.№4045/2010г. по описа на същия съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: