Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) /ЗДДС/.

Образувано е по касационна жалба на „Т. Д“ ЕООД, ЕИК 203204362 със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С. Т“, бл. 378, вх. Б, ет. 6, ап. 42 /съдебен адрес: гр. С., ул. „М. Б“ № 4а, вх. Б, ет. 4/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д.Б, против решение № 6818/17.11.2017г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. дело № 9844/2017 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 0324677/28.07.2017г., издадена от директора Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София и същото е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 0324677/28.07.2017г.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София – гр. С., ул. „Аксаков“ № 21 оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. О и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № 0324677/28.07.2017г., издадена от директора Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София, с която е наложена на „Т. Д“ ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект – автосервиз за ремонт и подмяна на ауспуси, катализатори и меки връзки, за срок от 21 дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 28.07.2017 г., изразяващо се в неиздаване на касов бон от намиращо се в обекта фискално устройство за извършена ремонтна услуга – заварка на ауспух на стойност 10 лв.

Административниият съд е приел, че обжалването е допустимо, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и че не са допуснати при издаването й съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновал е извод за нейната материална законосъобразност с оглед безспорно установеното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. Обсъдил е и нотариално заверената декларация от счетоводителката на дружеството, приета като допустимо доказателство, но не я е кредитирал, поради заинтересоваността на лицето, което я е дало. Относно срока на ПАМ е изложил съображения за това, че съответства на характера и тежестта на нарушението и на принципа на съразмерност.

Настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място това е така, защото съдът не е изяснил фактическата обстановка и на второ място, тъй като е приел за допустимо писмено доказателство и е обсъдил в мотивите на решението си декларация от А.И, която според изложеното в обстоятелствената част на жалбата, е свидетел на случилото се в сервиза на 28.07.2017 г. около 10.30 ч. Приложимият с оглед препращането в чл. 144 АПК ГПК (Г. П. К) не допуска свидетелски показания в писмен вид. Поради това съдът е следвало да не приема декларацията, а на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на жалбоподателя, че за доказване на твърденията му в жалбата са допустими гласни доказателства и лицето, дало същата, следва да бъде разпитано като свидетел.

Отново според твърденията на жалбоподателя ПАМ е наложена за оставени от клиент 10 лв., които не са били поискани от М. Акам като цена на извършена услуга, тъй като такава не е била извършена. Според изложеното в жалбата извършването на исканата от клиента услуга заваряване на ауспух е било невъзможно, тъй като гърнето на колата е било много старо и с изтъняла ламарина. Всичко това се е случило в 10.30 ч. в присъствието на счетоводителката А.И.С като счетоводителката си е тръгнала, е съставен протоколът за извършена проверка, серия АА № 0324677 от 28.07.2017 г., приложен на л. 14. Видно от същия, проверката е извършена на посочената дата в 11.30 ч. Изготвен е и е подписан от Г.Д и Ц.Т, инспектори по приходите в ТД на НАП – София. Според същия протокол сумата от 10 лв. е платена от Г.Д.П не е подписан от други лица, които са присъствали при извършването на проверката и при изготвянето му. От него не се установява присъствието на счетоводителката Илиева. Същият не е връчен на М. Акам, който е и управител и представляващ дружеството „Т. Д“ ЕООД по реда на чл. 50, ал. 3 и ал. 5 ДОПК.

Жалбоподателят оспорва изцяло истинността на протокола като официален документ по смисъла на чл. 50, ал. 1 ДОПК и установеното с него, а именно, че при извършената проверка не е бил издаден касов бон за извършена услуга на стойност 10 лв. на клиент Г.Д, инспектор по приходите. Именно поради това чрез разпита на свидетелката Илиева съдът е следвало да установи кой е присъствал при заплащането /оставянето/ на сумата от 10 лв., какво е било извършено в сервиза от М. Акам във връзка с поисканата услуга от клиента и в колко часа е станало това. За изясняване на фактите е трябвало да укаже и на ответника, че във връзка с оспорването на съдържанието на протокола, следва също да ангажира гласни доказателства, а именно разпит на инспекторите по приходите - Ц.Т, която е подписала протокола в качеството си на извършила проверката, и е удостоверила с подписа си, че услугата и заплащането на цената от 10 лв. за нея, както и неиздаването на касов бон, е станало в нейно присъствие, както и Г.Д.

С оглед така изложените съображения решението на АССГ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането за разноски на ответника за настоящото касационно производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6818/17.11.2017г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 9844/2017 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.