Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от кмета на О. Б дол, подадена чрез адв. Г.М - АК-Кюстендил, против решение № 227/15.12.2017 г. по адм. д. № 248/2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Излага твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Твърди, че презумпцията за бащинство следва да се прилага, независимо че в акта за раждане на детето съпругът на майката не е вписан като баща. Моли да се отмени решението и да се отхвърли подадената жалба срещу отказа за вписване на припознаването.

Ответникът по касационната жалба – Р. Д. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.. Д.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Неправилно съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен акт. От доказателствата е видно, че детето М. И. има установен произход, тъй като е родено на [дата на раждане] по време на брака на майка й И. И. с И. А. И., сключен на 26.04.1987 г. Съгласно чл. 61, ал. 1 СК в този случай съпругът на майката се счита за баща на детето. Правилно административният орган е отказал да впише припознаването по заявление на Р. С.. Невписването на съпруга И. И. в акта за раждане е пропуск, но той не изключва законовата презумпция по чл. 61, ал. 1 СК. Вписването на припознаването би създало несигурност в правния ред, поради това, че дете с установен произход, родено по време на брака на родителите си, ще бъде припознато от лице, което твърди да е негов баща. По делото липсват доказателства, че С. е биологичен баща на М. И. и произходът й не е оборен по предвидения в СК ред.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано е по жалба на Р. Д. С. срещу отказ за извършване на припознаване по административен ред чрез вписването му като баща в акта за раждане на детето М. И. И., обективиран в писмо № 94.Р.71/01.08.2017 г. на кмета на О. Б дол.

Съдът е отменил отказа за извършване на припознаване по административен ред по заявление вх. № 94.Р.71/21.06.2017 г. от Р. С. за вписване на С. като баща в акт за раждане на детето М. И. И., който отказ е обективиран в писмо рег. индекс 94.Р.71/01.08.2017 г. на кмета на О. Б дол. Изпратил е преписката на длъжностното лице по гражданско състояние в О. Б дол за служебно отразяване на припознаването в акта за раждане на детето при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Приел е, че отказът е издаден от компетентен административен орган, при спазване на административно-процесуалните правила, но при противоречие с материалния закон. В акта за раждане на детето е с вписан произход от майката, но с неизвестен баща. Съставеният акт за раждане в България на основание чл. 2, ал. 2 и чл. 34, ал. 2 ЗГР е официален писмен документ, който се ползва с неопровергана материална доказателства сила и въз основа на това съдът прави извод, че детето е без установен произход от бащата поради липса на вписване на такъв в акта за неговото раждане. Според съда, гражданският брак между И. А. И. и майката на М. И. не легитимират И. като родител на детето по смисъла на чл. 61, ал. 1 СК. Оспореното припознаване от И. е ирелевантно, поради това че същият не е вписан като родител на детето в акта за раждане, в каквато насока е определението по гр. д. № 4714/2017 г. на СГС.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № 94.Р.159/23.11.2016 г. до кмета на О. Б дол Р. С. е извършил припознаване на детето М. И. И., [дата на раждане] в Р. И, [населено място] и е поискал да бъде вписан като неин баща в акта за раждане № 5/22.05.2009 г., издаден от общината. Към заявлението е приложил нотариално заверена декларация по чл. 65 СК.

В акта за раждане на детето № 5/22.05.2009 г. е записано, че детето е родено от майка И. Н. И., родена в Р. Б, а в графата за произход от баща липсва отбелязване. Актът е издаден на основание акт за раждане на детето, съставен в Р. И. С писма рег. индекси 94-Р-159/25.11.2016 г. на основание чл. 65, ал. 2 СК, общината е уведомила майката и Дирекция „Социално подпомагане“ – Бобов дол за извършеното припознаване от жалбоподателя.

Със заявление № 94-И-289/07.12.2016 г. И. А. И. от [населено място] е уведомил кмета, че има валиден граждански брак с майката на детето И. Н. от 26.04.1987 г., който не е прекратен с развод. Същият е оспорил извършеното от жалбоподателя припознаване и е поискал издаване на удостоверение за раждане на детето, в което да бъде вписан като негов баща. И. е уведомил за настъпилата на 13.11.2016 г. смърт на майката. С писмо рег. индекс 94.И.288/14.12.2016 г. кметът на общината е уведомил И., че актът за раждане на детето е съставен на основание чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 3 ЗГР, като на основание чл. 73 и чл. 76, ал. 1 ЗГР същият не може да се впише като баща, поради това че ще се промени смисълът на акта.

С писмо № 94.Р.199/14.12.2016 г. от кмета на О. Б дол С. е уведомен, че съпругът на майката е оспорил припознаването. Поради това С. е предявил иск за установяване на произхода на детето, по който е образувано гр. д. № 4714/2017 г. на СГС. С определение № 10685/20.04.2017 г. съдът е прекратил производството, като е приел иска за недопустим. Посочил е, че припознаването е оспорено от нелигитимирано лице и няма правен спор, който да бъде разрешен по съдебен ред.

Оспореният по настоящето дело отказ е постановен в административно производство, образувано по заявление на Р. С. вх. № 94.Р.71/21.06.2017 г. до кмета на общината за издаване на акт за раждане на детето с неговите имена. С писмо № 94.Р.71/01.08.2017 г. кметът на общината е уведомил заявителя, че припознаването не може да се извърши по административен ред, поради това че съгласно СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) баща на детето е съпругът на майката И. А. И., тъй като между него и майката е имало сключен граждански брак, който не е прекратен.

Въз основа на фактите по делото съдът правилно е определил, че производството е по реда на чл. 49, изр. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) /ЗГР/ във вр. с чл. 66, ал. 1, изр. последно от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) /СК/.

Съгласно чл. 65 СК припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Той е задълженото по закон лице, което следва да извърши вписване на припознаването, когато детето е с неустановен произход. Съгласно чл. 49 ЗГР длъжностното лице по гражданското състояние извършва административна услуга - вписване на извършено припознаване от жалбоподателя в акт за раждане на детето, поради което отказът му подлежи на оспорване по реда на АПК. Без вписване на припознаването този едностранен личен акт не проявява правно действие.

Безспорно установено е по делото, че по време на раждането на детето М. И. И., майката И. Н. И. е била в законен брак с И. А. И., който брак не е бил прекратен. Безспорно е, че на 22.11.2016 г. Р. С. е припознал детето М. и е поискал от длъжностното лице по гражданското състояние да впише акта на припознаване по административен ред.

При тези данни изводите на съда за неустановен произход на детето и основателност на искането за вписване на припознаването, са незаконосъобразни.

В случая произходът от бащата се установява с презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК. Разпоредбите на чл. 61 и чл. 71 СК са задължителни и гарантират стабилност на произхода на детето. Презумпцията по чл. 61, ал. 1 СК може да бъде опровергана чрез исковете в преклузивните срокове, уредени в закона, но не и поради липсата на отразяването и в акта за раждане. Когато детето е родено по време на брака и в сроковете по чл. 61, ал. 1 СК, но не е заченато от съпруга на майката, както майката, така и съпругът й могат да оспорят презумпцията по исков ред. Извършеното припознаване не изключва прилагането на презумпцията, а може да бъде зачетено едва след оборването й.

Законът определя реда и начина на установяване на произход, а актът за раждане се съставя впоследствие и въз основа на закона. Той е официален документ, който се ползва с доказателствена сила за вписаните в него данни, но вписването на тези данни се извършва след преценка на способите за установяване на произход, уредени в СК.

Определението на СГС е неправилно интерпретирано. Съдът точно е посочил, че съпругът не е от кръга на лицата, които могат да оспорят припознаването, а само майката и детето. Но в мотивите си е допълнил, че длъжностното лице по гражданското състояние трябва да откаже вписването на припознаването в акта за раждане на детето, ако бащинството на детето вече е установено по аргумент на чл. 71 СК.

Правата на децата по отношение на техния произход са гарантирани в РБългария не само от Конвенцията за защита на детето, а и от Семейният кодекс. Ц. на въведената с кодекса презумпция по чл. 61, ал. 1 СК е именно такава. Действителните родствени отношения и връзки следва да са предмет на установителните искове по СК. До провеждането им законът гарантира, че детето, родено по време на валиден брак има за баща съпругът на майката и този факт, установен с презумпцията на закона, следва да бъде вписан в акта за раждане на детето.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което жалбата на Р. С. следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 227/15.12.2017 г. по адм. д. № 248/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Д. С. от [населено място], [улица] срещу отказ за извършване на припознаване по административен ред чрез вписването му като баща в акта за раждане на детето М. И. И., обективиран в писмо № 94.Р.71/01.08.2017 г. на кмета на О. Б дол.

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П:

Изразявам различно мнение от това на мнозинството от съдебния състав по отношение допустимостта на решение № 227/15.12.2017 г. по адм. дело № 248/2017 г. на Административния съд - Кюстендил. Считам, че решението е недопустимо, тъй като разгледаният от съда отказ за извършване на припознаване по административен ред, обективиран в писмо №94-Р-71/1.08.2017 г. на кмета на община Б. дол, не представлява индивидуален административен акт.

Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗГР актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията. Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. По определението на чл. 2, ал. 2 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. Поисканото от Р. Д. С. със заявление № 94-Р-71/21.06.2017 г. до кмета на община Б. дол вписване в акта за раждане на детето М. И. И., според което той е баща на детето, не представлява искане за издаване на индивидуален административен акт от вида на уредените в чл. 21 АПК. Длъжностното лице по гражданското състояние не е административен орган или друг носител на разпоредителни административни правомощия. То не издава актове, по силата на които за лицата възникват права или задължения, а съставя официални свидетелстващи документи, с които регистрира събитията раждане, брак и смърт или извършва промени в данните, съдържащи се в документите, в предвидените от закона случаи. С оглед тези белези следва да се направи извод, че удостоверителното изявление на длъжностното лице, респективно отказът да се направи, не представлява властническо волеизявление, с което се издава индивидуален административен акт. Затова отказът на длъжностното лице по гражданско състояние да извърши промяна в данните, съдържащи се в документите за гражданско състояние, не може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл са и изложените мотиви в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което "актовете за гражданско състояние, съставени по реда на ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ), не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 АПК.Иността на акта за гражданско състояние, законово определен като официален документ, подлежи на установяване чрез предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, а не чрез оспорване на съдържащото се в него удостоверително изявление на длъжностното лице по гражданското състояние или по пътя на исковата защита по реда на чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК, касаеща установяване на неистинността на административни актове по Административнопроцесуалния кодекс."

След като актът за раждане е официален документ, не може да се провежда оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс на отказа на кмета на община Б. дол да впише в документа като баща припознаващото лице, тъй като този ред е предвиден за оспорване на административни актове. Искането на Р. С. е насочено към установяването на произход по баща на детето М. И., поради което при отказ на длъжностното лице да впише припознаването, не е допустимо то да бъде задължено чрез оспорването на отказа му пред административния съд. Семейният кодекс (чл. 66 и чл. 69) съдържа специални правила, които легитимират като носители на права за установяване на произход ограничен кръг лица и уреждат упражняването на тези права само по исков ред.

Административният съд се е произнесъл по недопустим предмет, поради което решението му следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство.

Съдия:

Ж. П