Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М”ЕООД против РА № 08-00-1107/16.02.07г. на ТД на НАП – гр. Д., потвърден с Решение № 197/12.04.07г. на Д”ОУИ”, с който на дружеството е определен допълнителен размер на корпоративния данък за 2004г. в резултат от извършено преобразуване на финансовия му резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО отм. със сумата 9572, 90лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО отм. със сумата 790лв. и на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 от ЗКПО отм. със сумата 6426, 29лв. В мотивите на АС-Варна е описана подробно фактическата обстановка по спора, възприета от съда въз основа на всички събрани в административната и съдебната фази на производството. Съдът е аргументирал изводите си, че РА е действителен и законосъобразен данъчен акт като при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция намира за неоснователно възражението за допуснато неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО отм. във връзка с характера на Националния рамков договор, респективно договора с Районната здравноосигурителна каса. Законосъобразно съдът е приел, че заплатената сума в размер на 790лв. представлява плащане за глоба за нарушение на нормативен акт по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО отм. с оглед тълкуването относно правният характер на Националния рамков договор, съдържащо се в Решение № 10820/02.11.06г. по адм. д. 8464/06г. по описа на Върховния административен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че разходите за командировка на едноличния собственик на дружеството във връзка с повишаване на неговата квалификация като хирург не са свързани с дейността на дружеството....