Образувано е по касационни жалби на А. В. Ц. и на Р. С. Ц., чрез техния пълномощник, срещу решение №6936/14.12.2012 г. по адм. д. № 2871/2012 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за недопустимо, а също и за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, според формулировката в жалбата. Претендират от съда отмяната му и разноски. Ответникът кметът на район "Искър"-СО не взема становище. Ответниците

"Институт по заваряване" АД и "Институт по металолеене и леярски технологии" АД чрез своите процесуални представители намират касационните жалби за неоснователни и претендират разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за касиране, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Институт по заваряване" АД и "Институт по металолеене и леярски технологии" АД срещу заповед № 115/13.02.2012 г. на кмета на район Искър, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР във връзка с пар. 4, ал. 1, т. 2 ПЗРЗКИР, чл. 134, ал. 2 ЗУТ е одобрено попълването на кадастрален план в план за регулация, ж. к. Дружба, кв. 79, УПИ !!, в който се създава нов имот УПИ № 438 по показаните лиини съгласно приложената скица към заповедта.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резулат, решаващият съд е развил следните доводи:

Жалбата е допустима, тъй като жалбоподателите са собственици на имот, засягащ се от новонанесения, не са налице предпоставките на чл. 53, ал. 2, т. 3 ЗКИР, нито на чл. 134, ал. 2 ЗУТ, не е налице акт за непълноти и грешки, подписан от заинтересованите лице.

Решението е допустимо като постановено по допустима жалба:

В случая имотът, собственост на жалбоподателите пред първата инстанция, е нанесен в регулационния план от 1969 г. След като е налице регулационен план, то е налице и кадастрален план, в който регулираният имот на жалбоподателите е нанесен. Решението е и материалнозаконосъобразно:

На първо място, не са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР:

Цитираната в заповедта като правно основание норма на чл. чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР е неприложима, тъй като визираните в хипотезиса й юридически факти не съвпадат с осъществените такива. В случая се нанася нов имот, а не допълнителни кадастрални данни-специализирани данни по смисъла на чл. 34, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 1 ЗКИР. След като се нанася нов имот, то нанасянето му изисква промяна на кадастралната карта и регистър в хипотезата на непълноти или грешки, както и съставяването на акт за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересовани лица. Тези условия в случая не са налице.

На последно място, "попълването на кадастрален план в план за регулация" съобразно формулировката в обжалваната заповед, е недопустимо да се извършва, тъй като планът за регулация се изменя след изменението на кадастралния план в хипозетата на попълване с нов имот.

Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за унищожаем и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил допустимо и съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора на ответниците следва да се присъдят направените пред касационната инстация разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат за първия ответник. Претендираният размер от 1 000 лв. следва да бъде уважен, тъй като е представено пълномощно за реално внасяне на сумата и няма постъпило възражение от касатора като насрещна страна. Искането за присъждане на разноски от страна на "Институт по металолеене и леярски технологии" АД не следва да се уважава, тъй като доказателства за направени такива пред касационната инстанция не са представени.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6936/14.12.2012 г. по адм. д. № 2871/2012 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА А. В. Ц. и Р. С. Ц. да заплатят на "Институт по заваряване" АД направените разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Й./п/ Т. Р.

Т.Р.